— Те са твои пари, Ендрю.
— Само благодарение на вашето добро желание, сър. Не вярвам законът да е можел да ви попречи да ги задържите за себе си.
— Законът не може да ме убеди да постъпвам нечестно, Ендрю.
— Въпреки всички разходи и въпреки данъците, сър, аз имам близо шестстотин хиляди долара.
— Зная, Ендрю.
— Искам да ви ги дам, сър.
— Няма да ги взема, Ендрю.
— В замяна на нещо, което можете да ми дадете, сър.
— И какво е то, Ендрю?
— Свободата ми, сър.
— Твоята…
— Искам да откупя свободата си, сър.
6
Не се оказа толкова лесно. Сър се бе изчервил, бе възкликнал: „Господи!“, бе се обърнал и излязъл от стаята.
Малка мис успя да го убеди, предизвикателно и грубо — и то пред Ендрю. В течение на тридесет години никой не се бе колебал да говори пред Ендрю независимо дали разговорът се отнасяше до него или не. Той беше само робот.
— Татко, защо го приемаш като лична обида? — каза му тя. — Той пак ще бъде тук. Ще ни бъде верен. Ендрю не може да постъпва другояче. Това е вградено в него. Той иска само една формалност на думи. Иска да бъде наричан свободен. Толкова ли е ужасно? Нима не го е заслужил? За бога, ние с него говорим за това от години.
— Значи от години говорите?
— Да, и той постоянно отлагаше от страх да не те обиди. Аз го накарах да говори с теб.
— Той не знае какво е свобода. Той е робот.
— Татко, ти не го познаваш. Прочел е всичко, което имаме в библиотеката. Не зная какво чувства вътре в себе си, но не зная какви са и твоите чувства. Когато разговаряш с него, виждаш, че реагира на различни абстракции също като теб и мен, а какво друго има значение? Ако реакциите на някой друг са като твоите, какво повече можеш да искаш?
— Законът няма да възприеме подобно отношение — рече гневно Сър. — Слушай, ти! — обърна се той към Ендрю с нарочно груб глас. — Не мога да те освободя освен по законен път, а ако отидем в съда, не само че няма да получиш свободата си, но и властите ще бъдат официално уведомени за парите ти. Ще ти кажат, че роботът няма право да печели пари. Нима това бълнуване заслужава да загубиш парите си?
— Свободата няма цена, сър — отвърна Ендрю. — Дори само възможността да я придобия си заслужава парите.
7
Съдът би могъл също да застане на становището, че свободата няма цена, и да реши, че на никаква цена, колкото и висока да е, робот не би могъл да откупи свободата си.
Простото изказване на областния прокурор, представител на онези, които се бяха противопоставили на свободата, беше:
„Думата «свобода» няма смисъл, когато се прилага спрямо робот. Само човешко същество може да бъде свободно.“
Той го заяви няколко пъти, когато изглеждаше подходящо; бавно, като спускаше ритмично ръцете си на бюрото пред него, за да подчертава думите.
Малка мис поиска разрешение да говори в полза на Ендрю. Казаха цялото й име, нещо, което Ендрю никога преди не бе чувал да се произнася.
— Аманда Лора Мартин Чарни, имате думата.
— Благодаря ви, ваше благородие — каза тя. — Аз не съм адвокат и не зная как подобава да се изказвам, но се надявам, че ще се вслушате в смисъла на думите ми, а не само в тяхното звучене.
Нека се помъчим да разберем какво означава да си свободен в случая на Ендрю. В някои отношения той и сега е свободен. Струва ми се, че вече над двадесет години никой в семейство Мартин не му е наредил да извърши нещо, което сме смятали, че той не би извършил по собствено желание.
Но ние можем, ако пожелаем, да му дадем нареждане да извърши каквото и да е, да му заповядваме колкото си искаме грубо, защото той е машина, която ни принадлежи. Защо да можем да постъпваме така, след като ни е служил толкова дълго и вярно и е спечелил толкова пари за нас? Той не ни дължи нищо повече. Длъжниците сме ние.
Дори и законно да ни бъде забранено да държим Ендрю в робство, той въпреки това ще ни служи по собствено желание. Да бъде обявен за свободен ще представлява само игра на думи, но за него ще означава много. Ще му даде всичко, а на нас няма да струва нищо.
За миг съдията сякаш потисна усмивката си.
— Разбирам мисълта ви, мисис Чарни. Факт е, че няма обвързващ закон в това отношение, няма и прецедент. Съществува обаче негласното схващане, че само човекът може да притежава свобода. Мога да създам нов закон тук, при условие че не бъде отхвърлен от по-висшестоящ съд, но не съм в състояние с лекота да пренебрегна това схващане. Позволете ми да поговоря с робота. Ендрю!
— Да, ваше благородие.
Ендрю за първи път проговори в съда и съдията за миг остана изненадан от човешкия тембър на гласа му.