Но подобно на самолетите по-рано, камионът в крайна сметка не издържа на огромния брой бронзови.
Той приближи на стотина метра от портата, преди да бъде спрян…
… и тогава третият елемент от плана Матрьошка — превозно средство в превозно средство в превозно средство — изскочи от каросерията на камиона — мотоциклет с кош, с Джак на кормилото и Лили и Зоуи в коша!
Джак управляваше съсредоточено, докато мотоциклетът се приземяваше от каросерията и завиваше. Той се насочи към портала…
… и посърна.
Оцелелите бронзови бързо затвориха редиците си.
Триста на брой.
Препречващи пътя.
А зад тях имаше и сребърни.
— Мамка му! — изруга Джак. — А почти стигнахме.
В следващия миг от двете страни на мотоциклета минаха два откоса тежки 50-милиметрови куршуми, които пометоха бронзовите пред него, разчиствайки пътека до портата.
— Тук сме, Джак! — извика гласът на Алби в ухото му.
„Черният гарван“ се сниши над тях и увисна във въздуха, а тежките картечници на крилете му продължиха да трещят и да помитат редиците бронзови.
Джак даде газ и се понесе напред по пътеката, профучавайки покрай падащите от двете му страни автомати.
Хаосът беше абсолютен.
Изтребителят-бомбардировач висеше над него и разчистваше пътя; Зоуи и Лили стреляха наляво и надясно от коша със специалните си куршуми.
Джак гледаше право напред, съсредоточен върху портата.
И когато приближиха, видя дебела каменна плоча, която се спускаше надолу — външната врата се затваряше бавно, за да запечати входа. И вече почти достигаше земята.
Оставаха й само около две стъпки, преди да се затвори напълно.
Вече се намираха само на шейсет метра от нея…
… когато реактивен снаряд, изстрелян от един от защитниците-хора на Сфинкса, улучи „Черният гарван“ и той отлетя назад ранен, оставяйки черна диря след себе си, и се стовари в прахта на четирийсет метра от портата, завъртя се странично на нея, едното му крило почти се отчупи и…
… последната група сребърни затвори редиците си пред мотора на Джак и блокира пътя.
На Джак му идеше да закрещи.
Обърна се да погледне самолета, да види дали Алби и Руфъс са добре. Точно в този момент похлупакът на изтребителя-бомбардировач се отвори и Руфъс и Алби изскочиха навън и откриха огън по сребърните.
Бяха добре и продължаваха отчаяно да помагат, за да разчистят така необходимия път пред Джак.
Той отново даде газ и се понесе напред…
… и най-неочаквано друг противников камион изникна от нищото и спря пред тях, блокирайки портата!
Камионът се шофираше от рицар на Златната осмица — отново Йегер Цвай, противникът на Джак от Москва и Йерусалим — и беше натоварен с още двайсет сребърни, които бързо скочиха от него!
— Това вече не е истина… — изпъшка Джак.
— Съвсем близко сме! — извика Лили.
Джак просто не можеше да повярва на очите си.
Погледът му се стрелна от двайсетте новопристигнали сребърни към намръщеното лице на Йегер Цвай в кабината, каменната плоча, която вече почти се беше затворила, и първоначалните сребърни защитници, които бяха пометени, но сега се изправяха отново на крака и тръгваха със залитане към него.
И тогава положението стана още по-лошо.
Пак от нищото изникна още един камион и когато го видя, Джак изгуби всяка надежда.
Камионът наби спирачки между мотора на Джак и Йегер Цвай, като вдигна огромен облак прах и пясък.
Когато облакът започна да се разсейва, Джак видя силуетите на още слизащи от каросерията автомати и сърцето му се сви.
Лошите бяха получили още подкрепления.
Но тогава облакът се разнесе и той успя да види бронзовите по-ясно. По главите и раменете им имаше светлосиня боя.
Това бяха бледоликите на Истън!
Насочвани от дребния Истън, който скочи от камиона, шофиран от Алойзиъс Найт, бледоликите се хвърлиха към сребърните — автомати срещу автомати.
— Давай, Джак, давай! — извика Алойзиъс.
И в този кратък момент за отдих, осигурен му от Истън и Алойзиъс, Джак видя решението.
— Благодаря! — извика той и се обърна към Зоуи и Лили. — След мен!
Намираха се само на четирийсет метра от портата, но все още не можеха да стигнат до нея заради сребърните, много от които сега се биеха с бледоликите на Истън.
Тримата се втурнаха в прахта не към портата, а настрани, към…
… разбилия се Су-37.
Покатериха се на крилото на изтребителя-бомбардировач.
— Алби! Руфъс! — извика Джак, докато минаваше покрай тях. — Използвайте втората, за да се измъкнете!