Руфъс се намръщи.
— Втората какво?
Алби метна раницата си към Джак и викна:
— Джак! Вътре има нещо, което ще помогне!
— Благодаря, хлапе! — Джак улови раницата и се пльосна в пилотската седалка на самолета.
— Лили! — каза, докато тя влизаше в кабината. — В скута ми. Зоуи, закопчай се с нея!
Двете скочиха върху Джак, а той вдигна пушката си и колкото и странно да изглеждаше — стреля в дясното крило на самолета.
След три оглушителни гърмежа вече пукнатото крило се отчупи и целият самолет се люшна настрани и се катурна…
… така че сега горната част на кабината беше обърната към затварящата се древна порта.
Зоуи се сети какво предстои.
— Да не би да си решил да…?
— И още как — навъсено отвърна Джак. — Дръжте се.
И с тези думи дръпна лоста за катапултиране и направи невъзможното.
Пилотската седалка изхвърча от преобърнатия самолет като тапа на шампанско и се понесе странично през пустинята, на две стъпки над земята, право към затварящата се порта.
Зоуи извика.
Лили изкрещя.
Джак стисна зъби, когато седалката заподскача по пясъка като хвърлено в езеро плоско камъче, профучавайки между сребърните.
Портата се спусна над тях, но подсилената облегалка на седалката се изпречи на пътя й и я заклещи, принуждавайки я да спре.
Джак бързо разкопча колана и избута Лили и Зоуи под плочата в мрака от другата страна.
— Давайте, давайте, давайте!
Обърна се и хвърли последен поглед към Алби, Алойзиъс и Руфъс, които вече бяха стигнали до изтребителя-бомбардировач, скачаха в кабината му и стреляха по другото му крило, за да го изправят отново. След секунда втората седалка, тази на стрелеца, полетя в небето с надеждата да се приземи успешно на достатъчно разстояние от суматохата.
И тогава гледката на Джак беше закрита от един сребърен, който изникна точно до него.
С бързината на змия сребърният сграбчи Джак за главата и започна да стиска и извива…
… щеше да му откъсне главата…
… но внезапно автоматът беше изблъскан от двама бледолики, които го принудиха да пусне Джак. Изведнъж отнякъде се появи Истън, вдигна Джак на крака и го бутна към спускащата се плоча на портата.
Вече само една педя отделяше плочата от земята.
С последен поглед към небето, планините и пустинята Джак се промуши през процепа на древния вход, следван от Истън и четирима от бледоликите му.
Процепът беше станал толкова тесен, че докато последният бледолик се промъкваше през него, плочата остави дълбоки драскотини по металната му глава…
… и след миг се стовари с грохот върху земята, откъсвайки лабиринта от външния свят.
Джак, Лили и Зоуи стояха в пълния мрак заедно с Истън и четиримата бледолики.
Джак включи фенерчето, монтирано на пожарникарската му каска.
Зоуи — това на цевта на картечния й пистолет МР-7.
Джак, Зоуи и Лили имаха леки раници, пълни с манерки, протеинови блокчета, очила за нощно виждане, резервни пълнители със специално модифицирани патрони, въжета, екипировка за катерене и малки магнитни куки „Магхук“.
Джак провери съдържанието на раницата, подхвърлена му от Алби.
От нея го погледна откъсната мумифицирана глава.
— Това определено не го очаквах — обади се Лили.
Мумифицираната глава имаше сребърна шапка и Джак веднага се сети чия е.
— Това е Имхотеп.
За шапчицата беше залепена бележка с почерка на Алби:
Джак, запознай се с Имхотеп.
Свали му кепето.
Татуировките ще те ориентират в лабиринта.
Приеми, че Мендоса има същите татуировки.
Алби
Джак свали сребърната шапка, вгледа се внимателно и видя татуировките — сложна поредица фигури и символи от Словото на Тот, изписани с по-светло сиво върху черната мумифицирана кожа.
— Лили, какво пише тук?
Лили погледна знаците.
— Хм. Неща от сорта на: „Върви напред или умри, защото Лабиринтът се затваря; всяка негова част остава отворена само за едно завъртане. Щом минеш блестящото стълбище, няма връщане назад. За да намериш безкрайния тунел, мини през вратата под образа на Нингизида. В тунела винаги завивай наляво. Не говори в присъствието на златните — можеш да преминеш единствено в мълчание. Не поглеждай лицата им, защото очите ти ще престанат да виждат. Пази се от течния огън“. И накрая: „Животът е правило, смъртта е живот. Но няма измъкване от върховния избор. Пред лицето на Омега не можеш да скриеш истинските си желания“.
— Това са инструкции за лабиринта… — каза Зоуи. — Чудесна работа, Алби. Чудесна. — Обърна се към Лили. — Скъпа, ако излезем живи оттук, омъжи се за това момче.