— И на мен ми е минавала тази мисъл — отвърна Лили.
Джак прибра главата в раницата и се огледа.
Намираха се в малък прашен и смълчан параклис.
Водени от лъчите на фенерчетата си и следвани от Истън и бледоликите му, пристъпиха към вътрешната стена, която беше изсечена така, че да прилича на засводена врата.
На пода пред нея имаше издигнат камък с изображение — знакът с петте лъча.
Джак, Зоуи и Лили носеха същия знак на дланите си, получен по време на Падането.
Джак опря длан в релефния знак на пода и с дълбоко зловещо буботене древната вътрешна врата се отвори.
От другата страна имаше широко стълбище, което се спускаше в мрака.
— Върховният лабиринт — каза Лили. — Последното изпитание преди събитието Омега, края на всички неща.
— И ние сме последните, влезли тук — добави Зоуи. — Противниците ни вече са вътре.
Джак кимна.
— Така е. Но пък нали знаете какво казвам — не сме стигнали дотук, за да се отказваме. Зоуи, Лили, Истън, много се радвам, че сте с мен на тази последна мисия. Да го направим.
И следвани от четиримата бледолики, те прекрачиха древния праг и заслизаха по тъмните стъпала към Върховния Лабиринт.
Интервю с Матю Райли
Това интервю съдържа СПОЙЛЕРИ за „Двете изгубени планини“. Съветваме читателите, които още не са прочели романа, да не четат и интервюто, тъй като то издава основни моменти от сюжета на книгата.
Здравата ни уплаши, когато едва не уби Лили в края на „Трите тайни града“, а в самото начало на тази книга разбираме каква е съдбата на горкия Александър!
Да, исках да доведа читателите до самия ръб с Лили и ритуалното жертвоприношение. Всъщност в първата чернова на „Трите тайни града“ не бях включил епилога, в който се намеква, че тя е добре. Някои от прочелите въпросната чернова наистина вярваха, че съм я убил, и ми бяха доста ядосани.
Аз съм читател. Обичам четенето. В това отношение съм същият като почитателите ми. И като читател твърдо вярвам, че когато приключа с някой роман и затворя книгата за последен път, трябва да се усмихна и да си кажа: „М-м-м, това наистина ми хареса“.
Прилагам този стандарт към собствените си романи. Надявам се, че след като прочете някоя от книгите ми, читателят ще се усмихне и ще си каже: „М-м-м, това наистина ми хареса и ми достави удоволствие“.
Така.
Не исках читателите да завършат ЗТГ и да си кажат: „Какво? Лошите победиха и убиха Лили! “. Завършването на една книга с изпълнен с напрежение отворен край може да бъде забавно, както беше с „Шестте свещени камъка“, но най-важното е чувството за удовлетворение.
Точно затова реших да добавя епилога. Мисля, че той направи „Трите тайни града“ по-добър, тъй като даде на читателите един изпълнен с надежда край, а не ги остави натъжени… и така те са затворили книгата с удовлетворение от факта, че Лили може да е все още жива и че предстоят нови неща.
Именно затова „Двете изгубени планини“ незабавно се заема с участта на Лили. Сметнах, че дължа това на читателите си. Определено ми хареса да започна книгата с Лили на стъпалата на катедралата „Св. Василий Блажени“ в Москва, насред студа, между две обезглавени монахини. Доста стряскащо начало за роман — похват, който обожавам (малко като начина, по който започнах „Четирите легендарни царства“ с Джак, който се събужда и открива, че е в някаква древна клетка и с обръсната глава — подобно нещо моментално събужда любопитството на читателите и ги подтиква да продължат).
С всяка следваща книга за Джак Уест се чудим какви ли митологии или шокиращи древни технологии ще открием. Как ти дойде идеята за Камбаните на сирените? Когато Джак „заспива“ и изпитва с пълна сила въздействието им, чувството е ужасяващо!
Мисля, че книгите за Джак Уест ясно показват, че съм огромен фен на митологията. Нещо повече, още по-голям фен съм на обясняването на древни митове по съвременен, реалистичен начин.
Всичко започва със „Седемте смъртоносни чудеса“, където си представих Висящите градини на Вавилон. Или с „Четирите легендарни царства“, където се опитах да изясня какви всъщност може да са били дванайсетте подвига на Херакъл. Отговорът ми е — предизвикателни смъртоносни съревнования, в които оцелява само победителят!