Как се справяш в Ел Ей по време на пандемията?
Времето е определено странно и трудно, но съм здрав и съчувствам на онези, които са изгубили любими хора или работата си, или просто са били подложени на финансов стрес.
Подобно на всеки друг, предпочетох да се пазя и просто си останах у дома. Имах два готови разказа — „Роджър Ашам и заповедта на мъртвата кралица“ и „Джак Уест и китайското приводняване“, така че ми беше приятно да ги пусна безплатно онлайн по време на пълната карантина. Открай време обичам да пускам безплатни разкази, просто за да дам нещо на читателите ми. Да го направя във време, когато всички се затварят по домовете си, ми създаде чувството, че по някакъв малък начин правя пълната карантина малко по-поносима.
Блокадата ми попречи да участвам на писателския фестивал в Маргарет Ривър, за което наистина съжалявам. Надявам се, че все някога ще участвам в него. Блокадата отложи и всички други неща, които правя, така че в крайна сметка покрай разчистения календар използвах възможността да се посветя на писането.
В крайна сметка, опитах се да извлека най-доброто от лоша ситуация и да използвам времето, за да бъда продуктивен. Завърших две повести, включващи една история за много готин супергерой, един филмов сценарий и, разбира се, започнах последния роман за Джак Уест.
А след това? Какво следва? Ще има ли още романи за Джак Уест?
Ха-ха! Не, само „Едното някакво си нещо“ — и толкова! Историята ще завърши с тази книга. Писането на поредицата много ми хареса и не искам да прекалявам, като я продължа отвъд първоначално замисленото. А аз смятах да я завърша с „Едното“.
В поредицата за Джак Уест хвърлих горе-долу всичко, което знам за историята, митовете и древните места. „Седемте смъртоносни чудеса“ излезе през 2005 г. Когато реших да започна продълженията, целта ми беше да напиша една гигантска, наистина епична поредица, която свързва всички странни древни места по света, от Стоунхендж до Великденския остров и Големия сфинкс. И мисля, че в края на последната книга ще съм го постигнал.
Надявам се, че читателите са намерили това пътуване за забавно, но… то е пътуване с край. В момента единствената ми цел е да се погрижа краят, последната седма книга, да е задоволяваща за всички онези, които са отделили от времето си да ме последват. Завършването на поредицата всъщност е донякъде предизвикателство за мен. Досега никога не съм завършвал поредица — тази за Плашилото може да си продължава безкрайно, но за да завършиш дълга история по задоволяващ начин се изисква много мислене и аз приех предизвикателството.
И после ще дойде времето за нещо ново, което ми носи съвсем друг вид радост.
Както винаги, надявам се да сте харесали тази книга. Следващата ще бъде трепач.
Матю Райли
Лос Анджелис, Май 2020