— Да. Защо?
— Мамка му, значи са в петдесеткилометровия обхват. Звуковата вълна ще ги удари. Веднага се обади на Скай Монстър и му кажи да включи на автопилот и ако има шумозаглушаващи слушалки, да си ги сложи. Пух също.
Стреч разбра, че не е време за възражения, и се подчини, докато Лили продължаваше да пише.
Високо над тях хеликоптерът дрон се разклати…
… и сферичната камбана под него удари.
Зловещият звук отново премина през Москва, разпространявайки се във всички посоки в невидима вълна.
Стреч погледна нагоре — звукът беше толкова прекрасен, така истински, толкова перфектно…
— Не ни остава още много — каза Лили, като продължаваше да пише с цялата бързина, на която беше способна.
След секунда двамата със Стреч се строполиха на земята.
Все още бяха будни. Засега.
Стреч се опули объркано.
— Какво, по…?
Лили никога не беше изпитвала подобно нещо.
Сякаш някой беше подсякъл краката й.
— Само трябва да… — изпъшка тя и запълзя по корем, като се мъкнеше на лакти към химикалката и листа, които беше изпуснала при падането си.
— … трябва да…
Сънят се спусна над нея.
И докато се отпускаше на стъпалата на прочутата руска катедрала, Лили осъзна, че Сфинкса е бил наистина добре запознат с ефекта на сферите.
През нея премина чувство, подобно на електрически заряд, което можеше да се опише единствено като чисто блаженство — ликуване, екстаз, — задейства центровете на удоволствие в мозъка й и изведнъж заспиването й се видя най-чудесното и желано нещо на света.
Главите на Лили и Стреч се отпуснаха на земята и, и двамата изпаднаха в кома.
От позицията си на ъгловата кула на Кремъл Йегер Цвай и Йегер Ахт ги гледаха как падат.
Йегер Цвай се усмихна едва-едва.
— Йегер Ахт — каза той. — Ако обичаш, слез долу и обезопаси телата на момичето и на капитан Уест. За нас ще е чест да ги представим на нашия господар император Сфинкса.
— Да, сър. — Йегер Ахт забърза към стълбите зад тях.
Минути по-късно Йегер Ахт излезе от Спаската порта и прекоси пустия Червен площад към „Св. Василий Блажени“ с оръжие в ръка.
Стигна до южния край на западния портик и видя проснатите тела на Лили и…
Това не беше Уест.
А един от другарите му.
Израелецът, облечен в костюма на Уест с крилете.
Йегер Ахт включи радиостанцията си.
— Цвай, обади се! Това не е…
Така и не видя откъде дойде ударът.
Някой го фрасна в тила с дръжката на пистолет и той се строполи в безсъзнание на земята.
От сенките на портика зад Йегер Ахт се появи фигура с дебела кафява канадка, широк жълто-кафяв панталон, дебели ботуши и пожарникарска каска.
— Не съм аз — каза той, застанал над поваления.
Край Москва
минути по-рано
Ултрамодерният влак се носеше през тунела под южната част на Москва към Кремъл и Червения площад.
Влакът принадлежеше на руския президент Владимир Путин, но днес той не пътуваше в него.
Не, днес в него бяха Джак Уест-младши, Алойзиъс Найт и Алби Калвин.
Те бяха единствените му пътници и всички се намираха в кабината на машиниста.
Джак гледаше през предното стъкло как релсите летят под тях.
Погледът му беше фиксиран.
Зъбите — стиснати.
Цялото му тяло беше като наелектризирано по начин, по който не го беше чувствал досега.
Лили беше тук.
И той идваше да я прибере.
Влакът, с който пътуваше Джак — както и тунелът, в който бяха, — беше изключително модерен.
Защото не беше обикновен влак от московското метро. Същото се отнасяше и за тунела.
Найт беше предложил да влязат в Москва по този начин.
Доводът му беше, че само малцина избрани знаят за секретната железница, която водеше директно до сърцето на Москва и можеше да ги отведе там бързо и незабелязано.
Това беше Джак Уест-младши.
В тъмното си минало като международен ловец на глави Алойзиъс Найт, известен на някои и като Черния рицар, беше работил за Владимир Путин.
Подробностите около мисията му бяха неясни, но беше свързана с инцидент в началото на президентството му — отвличането на племенницата му и изпращането на няколко нейни пръста на Путин.
Когато руските специални служби и военните не успяха да намерят детето, се обърнаха към Алойзиъс Найт.
Той беше спасил момичето — макар и без няколко пръста, — беше убил похитителите му и го беше върнал на продуцента.
Като награда получи самолета си, изтребителя-бомбардировач с вертикално излитане и кацане „Сухой“ Су-37, и привилегии за зареждане с гориво във всяка руска база по света. (За един ловец на глави това беше отлична награда, особено частта със зареждането.)