— Насам — каза Алойзиъс и забърза по някакви стъпала.
Изкачиха се до нефа на катедралата. Таванът се издигаше на десетки метри над тях, украсен със стенописи, изобразяващи Исус Христос и Света Богородица.
Джак и Алойзиъс не се спряха да зяпат.
Прекосиха тичешком широкия пуст неф с вдигнати оръжия.
Докато тичаше, Джак чу далечното буботене на хеликоптер някъде отвън.
Продължи напред, като си даваше сметка, че отчаяното му желание да стигне до Лили го заслепява.
Не му пукаше.
Трябваше да я намери.
С вдигнат пистолет той се затича с Алойзиъс по покритото стълбище на западния портик — и изведнъж видя мъж в основата на стълбището, облечен в черната униформа на рицарите на Златната осмица: беше застанал над телата на Лили и Стреч.
Джак цапардоса рицаря с пистолета си и го повали на земята.
После се наведе над проснатите тела на Лили и Стреч.
Зад него Алойзиъс се закова на място, загледан към пустия площад и пръснатите тела по него.
— Господи, цяла Москва е засегната — промълви той.
Лили и Стреч лежаха до два обезглавени трупа, вързани на столове.
Джак изтича, падна на колене до Лили и я грабна в ръцете си.
Тя изглеждаше безжизнена, със затворени очи.
„Мъртва ли е?“
Провери пулса й.
Напипа го, но беше съвсем слаб.
„Слава богу…“
— Лили! Събуди се!
Тя не реагира.
— Лили! Хайде, моля те… — Очите на Джак се напълниха със сълзи.
Тя беше студена, много студена, но жива — и доколкото Джак можеше да прецени, беше изпаднала в същото състояние като другите хора, на които се бяха натъкнали по пътя насам.
Притисна я към тялото си в опит да я стопли.
Докато я прегръщаше, затвори за момент очи.
Спомни си мъката си преди три седмици, когато при Гибралтарската скала си беше помислил, че е мъртва, че е станала жертва на жестокия жертвен ритуал на Сфинкса. Това беше най-ужасният момент в живота му. Имаше чувството, че всичко, заради което е живял, вече го няма.
А сега беше обратното. Сега се усещаше изпълнен с енергия като никога преди. Това, че Лили се намираше в това необяснимо състояние, беше неочаквано, но на Джак не му пукаше.
Тя беше жива и той я беше намерил.
В този момент, докато Джак държеше Лили в обятията си, някой го наблюдаваше.
Йегер Цвай се намръщи.
— Мамка му.
Първият тип не се беше оказал Уест.
Но сега Уест беше тук.
Цвай посегна към дистанционното, което контролираше хеликоптера дрон и камбаната, като в същото време вдигна радиостанцията към устата си.
— Уест е тук! Скуайъри! Докарайте камионите!
Джак се обърна към Алойзиъс.
— Имаме късмет, че дойдохме навреме. Ако беше останала още на този студ, щеше да умре от хипотермия.
Алойзиъс оглеждаше района.
— Трябва да се махаме. Веднага…
Гласът му замря, когато четири огромни камиона се появиха от четирите краища на Червения площад и спряха едновременно с поднасяне и писък на спирачки около катедралата.
Това не бяха обикновени камиони.
Бяха големи автовлакове „Скандия“ с изключително дълги открити ремаркета, способни да поберат до десет коли.
С тази разлика, че четирите влекача не караха автомобили.
На платформите им стояха десетки бронзови войници.
Алойзиъс и Джак, който продължаваше да държи Лили, рязко се обърнаха към четирите камиона, натоварени с бронзови автомати, които обграждаха позицията им.
Двамата се бяха сблъсквали и преди с бронзовите бойци. Безмълвни, безлики, бездушни и безпощадни като роботи, те бяха прекарали хиляди години в ковчези в Трите тайни града и в Долния свят. В края на Големите игри в Долния свят в Индия смъртоносните бронзови мъже се бяха събудили. Бяха неуязвими за куршуми и с тях не можеше да се преговаря.
— Само не и тези… — простена Алойзиъс.
Джак прехапа устна.
— Щом те са тук, значи и Сфинкса трябва да е някъде наблизо, за да ги контролира.
В същия момент Алойзиъс погледна надолу и видя листа на кишавата земя до Лили.
Взе го и го прочете.
— Ох, мамка му… — изруга той и се завъртя. — Мамка му, мамка му, мамка му!
Джак се обърна.
— Какво?
И тогава Алойзиъс направи нещо изключително странно.
Погледна Джак в очите и каза:
— Точно сега този свят се нуждае от теб повече, отколкото от мен.
И с тези необичайни думи Алойзиъс свали шлема си — оборудван със защитни слушалки — метна към Джак.
— Сложи си слушалките, Джак! Веднага ги слагай! Иначе с всички ни е свършено. Да не излезе, че съм направил това напразно.