Джак погледна объркано шлема с висящите от него слушалки.
Алойзиъс Найт беше войник до мозъка на костите си и определено можеше да се нарече кораво копеле. Джак никога не го беше чувал да говори по този начин.
Затова бързо свали пожарникарската си каска и нахлупи шлема на Алойзиъс. Слушалките закриха ушите му.
Само след секунда над тях се издигна огромен хеликоптер, Чинук“, появил се иззад островърхите кули на „Св. Василий Блажени“, и Джак видя огромната древна камбана от злато и сребро, окачена под него.
В следващия миг хеликоптерът се разклати и камбаната иззвъня.
При удара на сферичната камбана очите на Алойзиъс Найт се подбелиха и той тутакси се строполи.
Падна със стон на земята и задраска с нокти няколко секунди, след което всичките му мускули се отпуснаха и той остана да лежи неподвижен и в безсъзнание.
Джак беше виждал какво ли не по време на приключенията си, но не и подобно нещо.
Думите на Алойзиъс отекнаха в главата му.
Точно сега този свят се нуждае от теб повече, отколкото от мен.
И му беше хвърлил защитните слушалки.
Беше го направил, след като бе прочел бележката. Джак грабна листа.
Прочете началото, изписано с големи главни букви:
ЩЕ
СЕ
СЪБУДИТЕ
КАТО
РОБИ
Но под него имаше добавен текст, написан с характерния почерк на Лили:
Сфинкса има звуково оръжие.
Пазете ушите!
Освен това знае за Омега:
Планетата на Нютон, Фридман + Айнщайн к>0. Обичам те, татко.
Знам, че ще дойдеш за м
Последната дума беше недописана.
Мен.
Химикалката се беше изплъзнала от пръстите на Лили, когато тя беше изгубила съзнание.
Но предупреждението й си беше свършило работата.
То беше накарало Алойзиъс Найт да се жертва и да даде шлема си със защитните слушалки на Джак. Алойзиъс веднага си беше дал сметка, че ако някой може да спаси света от Сфинкса и наближаващото събитие Омега, това е Джак Уест-младши с неговите исторически познания и опит, а не той, който също бе имал шанс да го направи.
Джак се огледа отчаяно.
Беше сам, на колене пред катедралата „Св. Василий Блажени“ на Червения площад, с чужд шлем със слушалки на главата, с отпуснатото тяло на Лили в ръце и с безжизнените тела на Стреч и Алойзиъс на земята до него… като в същото време поне сто бронзови бойци бяха заобиколили катедралата от всички страни.
— Стига бе… — промълви той, без да се обръща към никого конкретно.
И тогава армията бронзови бойци закрачи към него.
Четирите групи бронзови войници приближаваха катедралата от четирите й страни.
Изправеният пред тях Джак направи единственото, което успя да се сети.
Метна Лили на лявото си рамо. Откачи крилата от въглеродни нишки на Стреч и го сграбчи за един ремък на костюма му. След това сложи пожарникарската си каска на главата на Алойзиъс, закопча ремъка й и го помъкна по земята към западния портик на катедралата.
Движеше се тромаво заднешком, като влачеше двама мъже и носеше една млада жена на рамото си.
Лили не беше проблем. Едва двайсетгодишна, слаба и в добра форма, тя не тежеше много. Пък и Джак беше готов да я изнесе и от самия ад, дори това да струваше собствения му живот.
Стреч обаче беше едър, а Алойзиъс беше по-тежък и от него.
Това беше огромен товар само за един човек, но Джак се справи, като пъшкаше от напрежение и дърпаше с всички сили.
Четирите редици бронзови фигури продължаваха да приближават.
Задъхан, Джак замъкна другарите си под навеса на портика и погледна назад към приближаващите автомати.
Най-близката до него група се състоеше поне от трийсет. Тоест общият им брой беше най-малко сто, че и повече.
Стъпките им отекваха в мразовития въздух.
На земята между Джак и бронзовите фигури лежеше тялото на някакъв руски пехотинец.
Първият бронзов войник стъпи върху главата му и я смачка с металния си крак, при което черепът на човека се пръсна като презрял домат.
Следващите редици бронзови фигури продължиха да маршируват напред, като премазаха тялото, превръщайки го в кървава киша.
Никой от тях не обърна внимание върху какво стъпва.
— Мамка му — промълви Джак.
И продължи да отстъпва заднешком под тежестта на дъщеря си и приятелите си.
Ако успееше да се добере до тунела под главния неф, може би щеше да…
И тогава Джак падна.