От корема на бомбардировача се спусна метална клетка на вериги, която се люлееше силно, стигна до Джак… точно когато първият бронзов войник, без да обръща никакво внимание на снежната буря около себе си, стовари металната си ръка върху парапета до крака на Джак и заби нокти в камъка.
Метнал тялото на Алойзиъс на раменете си, Джак скочи към клетката.
Тъй като държеше Алойзиъс, не можеше да протегне ръце. Трябваше да уцели кошницата.
Полетя във въздуха високо над катедралата и бронзовата орда…
… и се озова в кошницата и се претърколи, без да пуска Алойзиъс.
— Руфъс! Тръгвай!
В отговор самолетът рязко се наклони и се отдалечи с рев от историческата катедрала.
Две бронзови чудовища се опитаха да скочат в кошницата след Джак и почти успяха — протегнатите им нокти се разминаха с нея на милиметри.
Но самолетът вече се отдалечаваше от сградата.
— Накъде? — прозвуча гласът на Руфъс в слушалките.
Джак не се поколеба нито за миг.
— Настигни Алби! Той успя да се измъкне с Лили и Стреч в един боклукчийски камион! Следвай го!
Докато Джак се изкачваше по спиралната стълба на най-високата кула на катедралата, Алби Калвин се намираше в разгара на друга гонитба.
Караше като луд през Червения площад с двама пътници в безсъзнание в кабината и шест бронзови фигури, вкопчили се в набиращия скорост боклукчийски камион.
И сякаш това не беше достатъчно лошо — зад него два от гигантските камиони, докарали бронзовите войници на площада, го следваха по петите.
Когато видяха Алби да влиза в кабината на камиона и да потегля, шофьорите се впуснаха да го преследват с рев на двигатели и поне десетина бронзови войници във всяко многоетажно ремарке.
Докато Алби се отдалечаваше от „Св. Василий Блажени“ и излизаше на широкия площад, единият шофьор се размина на толкова малко разстояние с него, че няколко бронзови войника успяха да скочат върху боклукчийския камион!
Алби рязко зави, но бронзовите автомати се задържаха.
Алби продължи надясно, като остърга дясната страна на камиона във високите червени стени на Кремъл и трите бронзови фигури, които се бяха вкопчили от тази страна, изчезнаха.
— На ви, тенекиени задници — промърмори Алби.
В следващия миг черният Су-37 на Алойзиъс прелетя с оглушителен грохот над него; самолетът идваше от югозапад и се движеше към катедралата.
Руфъс беше пристигнал.
Алби се надяваше, че ще може да продължи да кара — и да остане жив — достатъчно дълго, за да се срещне със самолета.
Погледна в лявото огледало и видя две бронзови фигури, които бавно напредваха към кабината.
Сега боклукчийският камион се носеше по стръмния склон, който се спускаше от Червения площад към Москва река.
Склонът си имаше име — Василиево нанадолнище. То стигаше до самата река, до началото на Големия москворецки мост.
Алби зави наляво и остърга тази страна на камиона в основата на моста. Бронзовите войници бяха пометени…
… с изключение на един особено предприемчив, който най-неочаквано атакува отгоре, от покрива на кабината.
С писък на раздиран метал създанието разкъса задната част на покрива и зимният въздух нахлу вътре. Алби погледна с ужас и видя безликият автомат да се взира надолу към него, приклекнал и готов да скочи в кабината.
Обзетият от паника Алби наби спирачки.
Инерцията захвърли бронзовата фигура напред над кабината и тя падна и се затъркаля надолу по склона, преди да изчезне зад ниския парапет на крайречната улица.
Рязкото спиране обаче блокира и колелата на камиона и той се плъзна надолу по заледения калдъръм.
Алби гледаше с ужас как боклукчийският камион се носи надолу към реката, напълно изгубил управление.
Нямаше начин да овладее тежката машина. Камионът се завъртя странично, докато се носеше към реката, така че приближаваше парапета със задната си част.
Алби видя бъдещето миг преди то да настъпи.
Боклукчийският камион стигна края на склона, подскочи, прелетя заднешком над ниския парапет и се устреми към широката река долу.
Камионът на Алби полетя шест метра със задницата напред, преди да падне с трясък не във водата, ами върху твърда земя.
Добре де, почти твърда.
Машината се заби в замръзналата река.
През повечето зимни утрини в Москва по реката преминаваха ледоразбивачи, които пробиваха леда, за да проправят път за плаващите по нея корабчета.
Но сега целият град беше изпаднал в колективна кома, ледоразбивачите не бяха свършили обичайната си работа и широката Москва река приличаше на огромно заснежено поле, скована от лед с дебелина трийсетина сантиметра, повече от достатъчно да удържи автомобил и дори голям камион….