— Да го премахне? — повтори Джак.
— Да. Това е жизненоважно, като се има предвид какво Сфинкса възнамерява да направи с камбаните в близките дни. Знаем също и за изпитанието, през което трябва да мине, за да вземе трона.
— Второто изпитание — каза Джак. — Изпитанието на градовете беше първото. Второто е Изпитанието на планините. Пет железни планини, пет наточени ключа…
— … и пет врати, заключени навеки — завърши сестра Линда. — Мога да ви кажа и още нещо.
Какво?
— Кога ще настъпи събитието Омега.
Джак изгледа продължително старата монахиня, след което кимна към самолета.
— Качвайте се тогава и да се махаме оттук.
Качиха се в самолета, издигнаха се в небето и отлетяха от Москва.
Изтребителят-бомбардировач не беше замислен да кара толкова много хора и се понапълни.
Освен Джак, Руфъс, Алби и двете монахини той караше и изпадналите в кома Лили, Стреч и Алойзиъс.
Седнал на мястото на стрелеца в кабината, Джак включи кодираната радиостанция.
— Скай Монстър? Мечо Пух? На линия ли сте?
Не получи отговор.
Повтори въпроса си.
Пак нищо.
— Руфъс — каза Джак. — Можеш ли да засечеш „Небесният воин“? Да видиш къде се е дянал?
На Руфъс му отне около минута.
— Намерих го, но положението не ми се вижда добро, кап’тан Уест.
— В смисъл?
Руфъс кимна към радара. На него се виждаше самотна точка, движеща се по права линия на север.
— Летят на север, по абсолютно права линия, но не отговарят — обясни Руфъс. — Това обикновено означава самолет призрак. Случва се, когато машината изгуби налягане в кабината и всички припадат, а самолетът продължава да лети на автопилот. Но тук, ами…
Джак кимна.
— Скай Монстър и Мечо Пух са били извадени от строя от звъна на камбаната в Москва и сега самолетът лети сам.
— Ъхъ.
— Какво ще стане с него? — попита Алби, който стоеше зад тях на прага на бомбения отсек.
— Обикновено самолетът призрак продължава да лети, докато не му свърши горивото и не се разбие — отвърна Руфъс.
— Няма да допуснем това да се случи с приятелите ни — твърдо заяви Джак. — Настигни го.
След двайсет минути самолетът им настигна издължения черен Ту-144, който поразително приличаше на „Конкорд“.
Беше като малка черна точка на няколко километра пред тях и продължаваше да лети по права линия към северния хоризонт.
Скай Монстър и Мечо Пух не отговаряха на повикванията им.
„Небесният воин“ просто летеше мълчаливо на север.
Джак, Алби и Руфъс наблюдаваха самолета от кабината.
— Кап’тан Уест — каза Руфъс, който беше видял нещо на уредите си.
— Да?
— Три самолета току-що излетяха от Москва и идват към нас. Тежкотоварни самолети С-5 „Сюпър Галакси“. Сериозни тлъсти копелета, сър.
— И на теб ще ти потрябват сериозни тлъсти копелета, ако искаш да превозваш толкова много бронзови войници — каза Джак. — А тези „Сюпър Галакси“ са от най-големите, които можеш да намериш. Нас ли следват?
— Или нас, или вашия самолет. — Руфъс кимна към неотзоваващия се „Небесен воин“. — За да му видят сметката.
Джак погледна малкия „Туполев“. Самолетът летеше високо в сивото небе далече пред тях, по права линия, Скай Монстър и Мечо Пух все така не отговаряха…
Дойде отгоре й се стовари върху „Небесният воин“ толкова неочаквано, че Джак подскочи.
Ракета орбита-въздух.
„Небесният воин“ се разцепи по средата миг преди да се превърне в огнена топка. Парчетата от самолета се посипаха надолу, оставяйки след себе си ленти от черен пушек.