Свещениците предадоха нещата на хората на Сфинкса.
Сфинкса показа лъвската си усмивка на папата.
— Благодаря, ваше светейшество. Наближава нов световен ред.
— Очаквам го с нетърпение, ваше величество — отвърна папата. — Светът се е превърнал в свърталище на пороци и грехове. Време е да бъде прочистен. Да се започне наново, с нашата благородна Църква като световен морален лидер на върха на социалната йерархия.
Той се обърна към Мендоса.
— Представихте се добре, кардинал Мендоса, както и очаквах от такъв отдаден последовател на Амон-Ра. Оценявам работата ви.
Мендоса сведе глава.
Сфинкса изсумтя.
После обърна гръб на папата и завъртя пръсти във въздуха, давайки знак на хората си, че е време за тръгване.
И после направи още едно нещо.
Бързо си сложи предпазните слушалки.
Папата се намръщи.
— Какво…?
Не успя да каже нито дума повече, защото в същия миг над Рим се издигна втори хеликоптер, окачената под него сферична камбана иззвъня силно и папата се строполи на земята.
Гледката си я биваше.
Хилядите туристи, взиращи се в гигантския хеликоптер на площад „Св. Петър“, изпопадаха като плочки на домино на паважа.
Същото се случи из цял Рим.
Вътре в катедралата, в кафенета, автомобили, автобуси, самолети и влакове — навсякъде хората припадаха, поразени от мистериозния звън на камбаната сирена…
… докато единствено Сфинкса и хората му, защитени от слушалките си, не останаха на крака.
Сфинкса извади пистолета си, отиде при лежащия на земята папа и преспокойно застреля беззащитния понтифик в главата.
Черепът на папата се пръсна и оплиска с кръв паветата на площада.
Сфинкса прибра пистолета си и поклати глава.
— Стига бе. „Свърталище на пороци“. „Световен морален лидер“. И това от човек, чиято организация защитава изнасилвани на деца. Не можех да го понасям.
Свали папския пръстен от пръста на мъртвия папа и го подхвърли на Мендоса.
Кардиналът го улови и си го сложи.
— Благодаря, ваше величество. Много ви благодаря. Оценявам това повече, отколкото си представяте.
Сфинкса кимна.
— Точно това ти обещах, да бъдеш папа в моя нов свят. По-късно можеш да събудиш кардиналите и свещениците, които си избереш, и да изградиш отново Църквата по начин, който ти се хареса. Поздравления, ваше светейшество.
Минотавър на име…
Австралия/Франция 3-23 декември
Какво е едно име?
Уилям Шекспир, „Ромео и Жулиета“[1]
Фермата на Джак/Имението на Хадес
3-23 декември
През трите седмици между хаотичния завършек на световната надпревара в търсене на Трите тайни града и втурването на Джак до Москва да спаси Лили, един индивид наблюдаваше и изживяваше уникалния свят на Уест-младши.
Този индивид беше Е-147, неандерталецът минотавър, когото — за най-голям потрес на събралите се царски особи — Джак беше спасил по време на Големите игри в Подземния свят.
През дните непосредствено след Големите игри Е-147 беше живял и се бе възстановявал с Джак и екипа му в отдалечената ферма в австралийската пустиня.
За него в много отношения това беше културен шок.
Първо, Е-147 се сдоби с ново име.
— Младежо — заяви Мей, — няма да се обръщаме към теб с номер.
Направиха се предложения, повечето от които започваха с буквата Е като Ерик, Елдрик и Едуард, но накрая източникът на новото име стана произходът на означението с букви и цифри „Е-147“.
Буквата Е в това означение означаваше, че носителят му е от източния сектор на града на минотаврите в Подземния свят. Останалите кланове също бяха означавани по подобен начин, съобразно посоките на света.
— Тогава да бъде Истън[2] — предложи Алби. — Името е хубаво и малко напомня за истърн.
И решението беше взето.
Истън обожаваше новото си име.
Наред е новото име дойде и нов външен вид.
Като неандерталец в Подземния свят Истън не беше следвал някакви правила за приличен външен вид и дългата му черна коса беше неподдържана, мустаците — пуснати да растат на воля, а веждите — гъсти и рунтави.
Мей го подстрига, а Мечо Пух и Стреч го научиха как да се бръсне. (Както можеше да се очаква, двамата бяха на различно мнение за брадата — Пух беше естествен привърженик на брадите, докато Стреч предпочиташе гладко избръснатото лице.)
Когато излезе от банята, Истън приличаше на съвсем друг човек.