Имаше спретнато подстригани вежди, по-къса коса, сресана на път, въздълги бакенбарди и гладко избръсната брадичка.
Малко нови дрехи завършиха преобразяването му.
Сега той приличаше на обикновен набит дребосък с черна коса, маслинена кожа и голяма, здрава като камък челюст, която в три следобед хвърляше сянка, сякаш е пет вечерта.
Той вече не беше Е-147.
А Истън.
Друго нещо, което забеляза Е-147 — не, Истън, поправи се той — беше необичайната концепция за семейство, която беше така ясно изразена в групата на Джак.
Разбира се, минотаврите познаваха идеята за семейство — те бяха разделени на кланове, имаха бракове и дори управляваща кръвна линия, която раждаше царя на минотаврите.
Но концепцията на Джак за семейство включваше хора, които не бяха свързани с него с кръв или брак.
Алби например не беше роднина на Джак, но въпреки това Джак се отнасяше към него като към син.
Мечо Пух и Стреч му бяха като братя, подобно на едрия космат тип със странен акцент, който управляваше самолета на Джак.
Един ден по време на триседмичната почивка Истън попита Джак за всичко това.
— Защото ме е грижа за тях, Истън — отвърна Джак. — Никога не съм разбирал защо хората ограничават идеята за семейство до кръвните роднини. За мен това е ненужно самоограничаване. Виж тези хора. — Джак махна към всички наоколо, които работеха по задачите си. — Бих направил всичко за тях. Защото ги обичам.
— Въпреки че не са от твоята кръв?
Джак се усмихна.
— Има една стара поговорка: „Можеш да избираш приятелите си, но не и роднините“. Изобщо не споделям това становище. Можеш да избереш семейството си. Защото „семейство“ са онези хора, които те повдигат, които ти помагат да достигнеш до висините, към които се стремиш. Защо трябва да бъдат ограничени само до кръвни роднини? Животът е кратък, Истън, затова е най-добре да го прекараш с онези, които обичаш.
Последното просветление в живота на Истън беше изживяването му с животните на Джак.
Когато Джак и останалите търсеха тайните градове, Истън, който беше със счупен крак след един инцидент по време на Големите игри, беше останал във фермата да се грижи за любимия сокол на Джак Хор, както и за двете му кучета Аш и Рокси.
Или както ги наричаше Истън, „умната птичка и кученцата“.
След като беше прострелян в крилото, Хор беше прекарал по-голямата част от времето във възстановяване. И явно изпитваше благодарност, когато Истън го хранеше и превързваше.
Колкото до Аш и Рокси, Истън никога досега не беше виждал кучета любимци.
В Долния свят минотаврите се срещаха с кучета единствено когато ги ядяха. Да се грижи за кучета и да се наслаждава на компанията им си беше истинско откровение за него.
И това страшно му хареса.
Той обожаваше неустоимата природа на малкия черен пудел Рокси, особено като се имаше предвид, че единият й крак беше сакат — донякъде като неговия. Разтапяше се, когато опашката й се размахваше от нескрита радост, когато го виждаше, и как подскача в очакване, когато се канеше да й хвърли топката за тенис.
Лабрадорката Аш беше по-стара от Рокси и по-кротка. Искаше от Истън само едно — да я чеше по корема. Не обръщаше внимание на хвърлени топки.
— Да, Аш също гонеше топката, но един ден просто реши, че вече не иска да го прави — коментира Джак. — Не го приемай лично, няма да ми я донесе и на мен, колкото и да я увещавам.
И така Истън поддържаше фермата на Джак през това време — метеше, грижеше се за Хор и играеше с кучетата.
Някои хора биха намерили този живот самотен, но Истън нямаше абсолютно нищо против. Той беше проста душа и след годините в претъпкания град на минотаврите в Долния свят много харесваше съчетанието от открито пространство и усамотение.
На третата сутрин от престоя му тук той се събуди и установи, че през нощта двете кучета са се качили в леглото му и са заспали, сгушени при краката му.
След това тримата станаха неразделни.
Когато Истън се събра отново с Джак и останалите след премеждията с тайните градове, окървавеният и натъртен Джак му каза: „Благодаря, че се погрижи за косматите ми приятели. Изглеждат много щастливи“. И Истън грейна.
И когато с гордост докладва, че не е изял кучетата, Истън всъщност искаше да каже, че ги обожава.
Джак го разбра.
Той също ги обичаше.
Въпреки че Аш вече отказваше да гони топката.
Когато се премести от австралийската ферма в имението на Хадес във Франция, Истън следеше събитията с интерес и любопитство.