Беше пристигнал точно когато Мечо Пух, Стреч и Алби се върнаха от Гибралтарската скала с новината, че не Лили е била принесена в жертва на Олтара на космоса.
Освен това ги видя да се връщат с трите легендарни оръжия — меча Екскалибур, Боздугана на Посейдон и Шлема на Хадес, които бяха оставени при Скалата.
Един ден Истън бе гледал заинтригуван как Джак, Алойзиъс и Стреч точат меча, докато Алби анализираше шлема със спектрометър.
— Какво прави Алби? — попита той.
— Искаме да разберем как шлемът прави носещия го невидим за бронзовите хора — обясни Алби.
— С магия? — предположи Истън.
— Не, не с магия — с усмивка отвърна Алби. — Обикновено има някаква причина. Просто трябва да я намерим. В този случай засичам, че шлемът излъчва слаби импулси в нискочестотния резонанс на гама-частиците.
— И с какво помага това? — попита Истън.
Той погледна към Джак и останалите, които работеха с меча и точилото.
От легендарния меч хвърчаха искри, докато Стреч го точеше на бързо въртящото се колело.
— А мечът? — попита Истън.
— Мечът убива бронзовите хора — каза Алби. — Стреч има идея как да използва тази способност в наша полза. За целта му трябват люспи от острието, но се оказва, че Екскалибур е доста здрав. Накрая ще си получи люспите, но ще има само един начин да провери теорията си и той ще е доста напечен.
Истън не разбра какво означава това.
— Ами боздуганът? — попита той.
Алби сви устни.
— Изглежда, че сега Боздуганът е инертен, мъртъв. Според скенера той не излъчва никакви уловими частици или резонанс. Сякаш силата му е изчезнала.
Стреч работи по проекта си с Екскалибур до деня, когато дойде вестта, че Лили е забелязана в Москва, и той се втурна с Мечо Пух и Скай Монстър да я спасява.
Но преди да замине Стреч даде на Истън задача, свързана е проекта. Не беше особено вълнуваща — всъщност всеки друг би я намерил за изключително досадна, — но Истън, отново доволен, че може да допринесе с нещо за новото си семейство и в компанията на сгушилите се до него кучета, се зае с огромно желание с нея.
Тайният царски свят
Петте железни планини
Тогава наближава Второто пришествие
Уилям Шекспир, „Хамлет“
Имението на Хадес,
Елзас-Лотарингия, Франция
23 декември, 16:00
В средата на следобеда на 23 декември изтребителят-бомбардировач стигна частната писта на фермата за коне на Хадес в Източна Франция.
Кацна пред малка група хора — жената на Джак Зоуи; Хадес, бившия цар на Подземния свят; Йоланте Комптън-Джоунс, бивш пазител на Царския архив на Царството на земята; прочутия океанограф професор Дейвид — Никой — Блек; майката на Джак, видната историчка Мейбъл Мериуедър, и Истън.
Джак, Алби и Руфъс слязоха, понесли телата на Лили, Стреч и Алойзиъс. Двете монахини ги последваха предпазливо и се задържаха при самолета.
— Да не би да са…? — попита Никой, щом видя трите отпуснати, тела.
— Живи са — отвърна Джак, без да забавя крачка. — Но в безсъзнание. Някакъв древен сън.
— Камбаните на сирените… — промълви Йоланте.
— Именно — рече Джак. — Народе, няма време за мотане. Цяла армия бронзови хора в товарни самолети е на път от Русия. Хората на Сфинкса проснаха в безсъзнание Скай Монстър и Мечо Пух на борда на „Небесният воин“ и после ги свалиха, докато бяха беззащитни.
— О, Господи, не — промълви Мей.
— Не заслужаваха да си отидат по този начин — каза Джак. — Убити в съня им. Заслужаваха най-малкото честна битка. Ние успяхме да се измъкнем живи единствено благодарение на майсторското пилотиране на Руфъс.
Последва кратко мълчание, докато групата осмисляше загубата.
Всички знаеха, че смъртта ги дебне непрекъснато, но това не отслабваше удара, когато тя застягаше някого. А този удар беше особено тежък за всички.
— Джак — сериозно каза Зоуи. — Всички новини и социални медии са гръмнали за станалото в Москва, но то се случи отново, буквално преди минути.
— Къде?
— В Рим. Целият град просто замлъкнал. Хората се строполявали по улиците, има стотици автомобилни катастрофи, самолети падали от небето. Също като в Москва. Туитър полудя с хаштагове от рода на „Спящи градове“ и хората са си изкарали акъла, търсят някакъв модел и се чудят кой град ще е следващият. Сфинкса сто на сто е отишъл в Рим и отново е ударил някоя от камбаните си.