Выбрать главу

Сестри Линда и Агнес все още стояха до самолета.

Огледаха се — замъкът, езерото, мрачният бетонен форт от линията Мажино и покритите с гора хълмове около всичко това.

Погледът на сестра Линда се спря върху майката на Джак.

— Мей Мериуедър… — рече старата монахиня.

— Линда Фадел… — промълви Мей.

Последва напрегната пауза…

… след което двете жени се прегърнаха с обич.

— Радвам се да те видя, Лини — каза Мей. — Господи, сигурно са минали трийсет години.

Те последваха Джак и останалите в централната сграда.

— По-скоро към четирийсет — каза сестра Линда. — Добре изглеждаш, Мей. Трябва да кажа, че много се зарадвах, когато чух, че си се развела с онзи посерко.

— Откъде се познавате? — попита Джак, докато полагаше Лили на едно канапе и я завиваше с одеяло.

— Когато майка ти беше млада и си градеше име в археологическите среди, положих доста усилия да я убедя да постъпи в ордена ни — отвърна сестра Линда. — Но тя беше влюбена. В един як корав военен на име Джонатан Уест по прякор Вълка и вместо това се омъжи за него. Никога не съм го харесвала. Той просто приличаше на насилник и се оказа, че е точно такъв. Е, все пак от този брак трябва да е излязло нещо добро, щом ти се появи на този свят.

Тя се обърна към Мей.

— Какво стана с Вълка? Той направо изчезна от лицето на земята.

— Джак го уби — просто отвърна Мей. — Беше си сериозен сблъсък.

— О — рече Линда. — Баща срещу син, а?

— Нещо такова — отвърна Джак. — Но това е минало. Народе, надявам се да сте направили проучвания, защото в момента най-много се нуждая от информация. Щом Сфинкса е приспал Рим, значи се е задействал и набира още по-голяма преднина. Трябва ми информация, при това бързо.

— Какво да търсим най-напред? — попита Зоуи.

— За събитието Омега. Кога ще настъпи?

— След шест дни — каза Линда. — На 29 декември.

— Сигурна ли си?

— Капитане, Църквата знае за тази дата от много дълго време. Единствената работа на астрономическата й обсерватория в Аризона е да следи разширяването на видимата вселена с точност до микрометър. Така че да, сигурна съм. След шест дни, на 29 декември, точно в 3:06 сутринта по Гринуич, разширяването на вселената ще спре и след това само за миг тя ще се свие до сингуларност, унищожавайки всяка планета, всяка звезда, всичко съществуващо. Краят на всичко е след по-малко от седмица.

Всички се събраха в салона на главната сграда. Компютрите и екраните на проекторите бяха в готовност.

— Добре — започна Джак, след като всички се настаниха. — Шест дни до края на света. Кажете ми за Изпитанието на планините, за петте железни планини, за онези сферични камбани и как те са свързани със събитието Омега.

— Всичко е свързано със събитието Омега, Джак — каза Хадес. — Най-доброто място, от което можем да започнем, е папирусът Зевс. Проучвахме го.

Хадес зареди на екрана изображение на папируса Зевс и превода на второто изпитание:

ИЗПИТАНИЕТО НА ПЛАНИНИТЕ

Пет железни планини.

Пет наточени ключа.

Пет врати, заключени навеки.

Но знай, че само онези, които оцелеят при Падането,

могат да влязат във Върховния Лабиринт и

да се изправят пред лицето на Омега.

— След като шампионът на Зевс Херакъл спечелил Големите игри от онова време, Зевс получил титлата „Цар на царете“. Така на него се паднала честта и отговорността да премине през двете изпитания и да предотврати събитието Омега от онази епоха. Когато влязъл в обелиска над Подземния свят, Зевс получил решенията на двете изпитания — Мистериите — и ги преминал без никакви усложнения. Освен това, за щастие, записал всичко, което е сторил, което вече се оказа изключително полезно за нас. Защото след като спечели Игрите, Джак попречи на спонсора си Орландо, Царя на Земята, да влезе в обелиска и да получи тайните за изпитанията. Това не е задължително да е нещо лошо. Орландо беше зъл и глупав човек. Но случилото се усложни нещата и ни принуждава да се досетим как да завършим изпитанията.

— Не исках да усложнявам нещата — рече Джак. — Просто…

— Джак — твърдо го прекъсна Йоланте. — Стига си се укорявал. Повярвай ми, така е много по-добре, отколкото Орландо да получи върховната власт.

Тя посочи лицето си — резултат от невъобразимите изтезания, на които беше подложена по заповед на Орландо, който беше неин брат. Синините около очите й вече ги нямаше и косата й донякъде беше пораснала, но носът й си оставаше увреден от бичата халка, която бяха прекарали през него.