Настъпи мълчание, докато всички смилаха чутото.
Никой подсвирна и възкликна:
— Еха.
— И как можеш да събудиш някого от съня му? — попита Алби, поглеждайки към стаята, в която се намираха Лили, Стреч и Алойзиъс.
— Със Синята камбана — отвърна сестра Агнес.
— Камбаните са общо петнайсет — обясни сестра Линда. — Четиринайсет са огромни и са изработени от злато и сребро. Именно тях пазехме в нашия манастир. Една камбана обаче е много малка. Тя е сребристосиня и затова е известна като Синята камбана, макар че някои я познават със старото й име — Орфеевата камбана, кръстена на легендарния музикант Орфей от гръцката митология.
Джак кимна.
— Защото по време на плаването на аргонавтите музиката на Орфей надделяла над убийствената песен на сирените.
— Браво на теб, капитане — каза Линда. — Чел си „Аргонавтика“. Според легендата Синята или Орфеевата камбана е съвсем малка и се побира в шепа, но е много могъща, тъй като единствено тя е способна да събуди онези, които са изпаднали в съня на сирените от другите камбани.
— Сфинкса взе ли я, когато щурмува манастира ви? — попита Джак.
— Не, местоположението на Синята камбана е неизвестно. Изгубена е от повече от две хиляди години — каза сестра Агнес.
— Значи не знаете къде е? — попита Джак.
— Никой не знае — отвърна Линда. — Твърди се, че в Тайния архив на Ватикана има документи, свързани със Синята камбана. И една от нашите монахини, доктор Трейси Смит, направи подробно проучване върху свойствата й, но напусна ордена ни преди време и по-късно, за жалост, изчезна.
Гласът на сестра Линда замря.
— Добре — каза Джак. — Значи Изпитанието на планините води директно към последното изпитание във Върховния Лабиринт — само онзи, който премине през Изпитанието на планините — онова „Падане“ — може да влезе в Лабиринта, нали?
— Точно така.
— В такъв случай Падането е всичко — каза Джак. — Да чуем за него.
— Ами, първо виж папируса Зевс — каза Мей. — Пет железни планини, пет наточени ключа, пет врати, заключени навеки. При планините вземаш ключовете, които те водят до Лабиринта с петте му входа. Отваряш и влизаш, макар че не знам какво се има предвид под „наточени ключа“.
— Преводът е обект на спорове — каза Линда. — Според един оракул на Сива от четиринайсети век той е погрешен. Трябвало да се преведе като „изгорени“ или „пламтящи“ ключове.
— Така или иначе, правиш Падането, получаваш ключ към Лабиринта и билет за основното събитие накрая — каза Мей.
— И какво е това Падане? — попита Зоуи.
— „Не може да бъде император онзи, който не рискува собствената си кръв“ — след кратка пауза рече Хадес. — Това е стара владетелска максима, свързана с Падането. Защото то е изпитание като никое друго. Върховното предизвикателство за всеки, който се стреми да владее света. Убийствено изпитание на сила, воля и най-вече на самообладание.
— И какво е то?
— Да стоиш на огромен каменен храм, докато той пада в дълбока четири километра шахта под една от железните планини в конкретен астрономически момент.
Джак преглътна.
— Това ли е всичко?
— Нека обясня — рече Хадес. — Всичко е свързано с това.
И зареди изображение на компютъра си.
— Както знаете, това изображение е така наречената Планина на Нютон, но би трябвало да се нарича Планетите на Нютон. Тя е от най-известния му труд „Принципи“ и е единствената в цялата книга, нарисувана лично от Исак Нютон. И той я е маскирал малко, като е обърнал горната планета наопаки. Обърнете внимание на двете планети. По-малката е Луната, а по-голямата — Земята. Сега се вгледайте по-внимателно. Виждате ли планините на тях?
Джак се наведе и се загледа в изображението… и ги видя.
— Дяволите да ме…
Не ги беше забелязал преди, но те бяха там.
Всички се загледаха в малките черни издутини на двата кръга, които леко стърчаха от иначе гладките им повърхности.
На Луната имаше една малка планина, сочеща надолу, а на Земята — три, сочещи нагоре и навън.
Една от обърнатите нагоре планини на Земята беше идеално подравнена със сочещата надолу планина на Луната.
— Изпълняваш Падането на една от железните планини, когато тя е пряко подравнена с планината на Луната — каза Хадес. — Защото на лунната планина има много странен обект, който не е естествен — древен каменен пиедестал, сив на цвят, с правоъгълна форма, горе-долу с размерите на олтар. Разбира се, поради различното въртене и орбити на Земята и Луната подобни подравнявания се случват само в много специфични времена.