Мей го изгледа.
— Докато бяхме във фермата на Джак преди да намерим градовете, аз ти зададох куп въпроси за Царския свят, като това дали е бил замесен в убийството на Кенеди и фалшифициране на избори. Когато те питах за кацането на Луната, ти каза, че то било не само необходимо, но и че четвъртото било най-важното. Направих проверка. Става въпрос за „Аполо 15“. Това свързано ли е с този проблем?
Хадес кимна.
— И то много. Пиедесталът е причината „Аполо 15“ да кацне там, където кацна. Разберете, човечеството не летя до Луната заради някакво благородство на духа или от желание за приключения. Цялата космическа програма беше започната от Царския свят точно за това време, за да намери пиедестала. „Аполо 15“ беше първата лунна мисия, използвала лунен роувър. Това беше важно. Благодарение на него астронавтите успяха да изследват много по-отдалечени от мястото на кацане места и да открият лунната планина и пиедестала. Освен това успяха да го скрият от любопитни очи на Земята, като го покриха със сребърно термично фолио „Каптон“.
Очите на Мей се разшириха.
Алби ахна.
Хадес продължи:
— Макар че Америка е единствената страна, изпратила успешно астронавти до Луната и обратно, други държави изпратиха там сонди и автомати. През 80-те Русия изпрати дистанционно управляван луноход на същото място, на което беше кацнал „Аполо 15“. Китай се опита да прати там сонда, но поради някаква причина така и не я прибраха при връщането й.
— Това може да почака малко — каза Джак. — Да се съсредоточим засега върху Земята. Защото ако не намерим желязна планина, не разполагаме с нищо. Папирусът казва, че има пет железни планини, а на рисунката на Нютон те са само три.
— Още от древността учени и книжници, включително Нютон, Питагор и дори Айнщайн, са спорили кои точно са въпросните пет планини — каза Йоланте. — Знаем със сигурност само една от тях.
— Коя? — попита Джак.
— Подобно на много неща от древния свят, сведенията за планините са се изгубили във времето поради войни, съперничество между владетели и заради най-обикновена човешка небрежност. Претендентите са много. Килиманджаро в Африка. Верига вулкани в Уганда, включително онзи, където е била родена Лили. Висящите манастири в Бутан. Някои дори твърдят, че дворецът Потала в Тибет е построен върху гигантска подземна планина. Така че да, само една от железните планини е известна със сигурност?
— И тя е? — попита Никой.
— Мон Сен Мишел във Франция — каза сестра Линда. — От много време се твърди, че вътре в нея има някаква загадъчна структура, но никой от Царете на Земята не е позволявал на някого да я види, е изключение на неколцина доверени свещеници.
Джак знаеше за Мон Сен Мишел.
Това беше живописен манастир на един приливен остров край френския бряг на Ламанша. Беше известен с великолепната си църква, построена на самия връх, и с приливите, които го откъсваха от континента.
Подобен остров имаше и край английския бряг на Ламанша. Именно там се намираше архивът на Царството на Земята, където беше работила — и бе подложена на изтезание — Йоланте.
— И откъде знаеш това? — попита Джак.
— Чух го от една монахиня, която е видяла Ватиканския глобус — отвърна Линда.
— Какво представлява този Ватикански глобус?
— Джак, аз ти казах за него, когато бяхме в Лондон, след като Зоуи ме спаси от Сейнт Майкълс Маунт и точно преди рицарите на Златната осмица да започнат атаката си там — каза Йоланте.
Джак много добре помнеше атаката — тя включваше танк дрон, два хеликоптера дронове, смъртта на Лаклан Адамсън и младото му семейство, както и пускането на пълен с хора лондонски автобус в Темза. Джак се опита да си спомни какво му беше казала Йоланте за някакъв глобус, свързан с Ватикана.
— Чакай, сетих се. Металната сфера, която навремето се намирала на върха на обелиска на площад „Свети Петър“ — каза той.
— Същата — потвърди Йоланте.
— Ъ-ъ, извинете. Ще помоля за обяснение за онези, които не са експерти по свръхдревна световна история, ако обичате — обади се Никой.
Йоланте се усмихна.
— Най-свещеното място за цялата Католическа църква стои гордо пред централата й, базиликата „Свети Петър“ в Рим. Огромен каменен обелиск.