Двата хидроплана бяха ICON А10. Обикновените хора не можеха да си ги купят. Правеха се по поръчка.
Компактни и истински произведения на изкуството, те бяха малко по-големи от прочутите А5, които можеха да поберат само двама души. Тези можеха да поберат петима — двама отпред и трима отзад. Подобно на А5, тяхното голямо преимущество беше способността им да излитат и кацат в малки водоеми като затънтени планински езера.
Отстрани на хидропланите бяха изписани имената им — „Секси принц 1“ и „Секси принц 2“.
Никой поклати глава и промърмори:
— Глупаци.
Когато стаята беше готова, Джак отнесе в нея увитата в одеяло Лили.
Предаде я на Алби, който я положи внимателно на болничното легло. Държаха се с нея като с безценен товар, като с най-важното нещо в живота им, което си беше самата истина.
След като Лили беше настанена, Джак отиде да донесе Стреч.
По пътя се размина с Руфъс. Едрият пилот носеше приятеля си Алойзиъс по подобен начин — предпазливо, с много внимание.
След като положи Алойзиъс в леглото му, Руфъс тръгна към Джак. Държеше нещо.
Черен колан с два сребристи „Ремингтън“-а с рязани цеви в кобурите — оръжията, с които Алойзиъс не се разделяше.
— Джак — каза Руфъс. — Искам да ги вземеш. Най-добрите в занаята са. Създават впечатление. Алойзиъс би искал да ги използваш. Нали се сещаш, да нанесеш повечко поражения.
Джак го изгледа продължително. После кимна, взе колана, сложи си го и закрепи ремъците от велкро на кобурите за бедрата си.
— Благодаря, Руфъс.
— Накарай го да се гордее с теб, кап’тане — каза Руфъс и се отдалечи, отпуснал огромните си рамене.
След като Лили, Алойзиъс и Стреч бяха настанени, Истън донесе одеяла и за кучетата. Хор наблюдаваше всичко това от стойката си.
Истън показа стаята на Джак.
— Ще ги пазим добре, капитан Джак.
— Ти си чудесен човек, Истън — каза Джак. — Благодаря.
Истън грейна и двамата с Алби отидоха за още медицински материали.
Джак поседна за момент в стаята с трите спящи фигури и любимците си.
Това беше рядък момент на спокойствие и той го използва, за да отвори двата имейла, пазени в специални папки на телефона му — Писма от Другата страна, написани предварително от Скай Монстър и Мечо Пух. Джак ги прочете в притихналата стая.
Започна с това на Скай Монстър:
Здрасти, Джак, приятелю, братко,
Предполагам, че се очаква да кажа нещо премъдро, но никога не ме е бивало в тези неща. Винаги съм си бил само прост стар пилот.
Затова ще ти кажа само едно — благодаря.
Благодаря, че ме взе със себе си в приключенията си, че внесе в живота ми смисъл, цел, нещо, за което да се боря.
Да тичам, да летя и да се бия до човек като теб ме кара да се чувствам малко по-висок, по-храбър и не толкова тлъст.
Като стана дума за това, никога няма да забравя битките, които водихме заедно по време на онези шантави Големи игри. Всички други блестящи воини, довели със себе си здрави и силни другари, докато ти имаше до себе си единствено мен — тъпо тлъсто киви, което трябва да се бръсне по-често.
Но мътните да ме вземат, успяхме и това ще си остане завинаги. Завинаги.
И сега, май вече ме няма.
По дяволите, надявам се да съм си отишъл с бой.
Твой приятел,
Ърнест К. Шепърд II, или Скай Монстър.
77.77. Да живеят „Ол блекс “[3]!
Джак сподави риданието си.
— Проклети новозеландци. Все за ръгби говорят. И ти използва името си, Ърни.
После отвори имейла на Мечо Пух. Това беше най-краткото съобщение, което беше чел досега:
Джак, герою мой.
Лили, светлина моя.
Стреч, приятелю завинаги.
Съжалявам, че трябваше да си отида.
Пух
Джак остана да седи за момент с наведена глава. По бузата му се търкулна сълза.
Когато Алби се върна в стаята, Джак тъкмо изключваше телефона си.
— Джак, направих някои изчисления. Довечера в 20:37 Луната ще бъде директно над Мон Сен Мишел. Ще се задържи така за около тринайсет минути. Не разполагам с точното местоположение на пиедестала на лунната повърхност, но предполагам, че ще бъде подравнен.
— Браво, Алби. А сега пази момичето ми, докато ме няма.
— Ще го направя.
Джак излезе от стаята.
— Време е да тръгваме, народе!
Всички си пожелаха наслука и се сбогуваха, преди да се отправят към самолетите си.
За момент се възцари сериозна атмосфера.