Выбрать главу

Сякаш мнозина от тях усещаха, че може да не се видят отново.

Джак и Зоуи се прегърнаха и се целунаха.

— И да се пазиш — каза Зоуи. — Не ме карай да идвам да те спасявам отнякъде или нещо.

Джак се усмихна.

— Поемам тези рискове само защото винаги знам, че ще дойдеш да ме спасиш. До скоро, скъпа.

Хадес стисна ръка на Мей и най-неочаквано тя го прегърна.

— Успех, Антъни — каза тя. — Може и да беше цар на Подземния свят, но започна да ми допадаш. — Кимна към Джак. — Наглеждай момчето ми.

— Разбира се, Мей — отвърна Хадес. И след кратко колебание добави: — Мей, мога ли да те питам нещо?

— Давай.

Хадес погледна към Джак, който крачеше с Йоланте и Никой към единия от хидропланите.

— Как го отгледа? Как създаде човек като него?

— Ще ти покажа — отвърна Мей и извика: — Хей, Кутре!

Джак моментално се обърна.

— Извинявай, пети велики воине — с усмивка му извика Мей. — Толкова се гордея с теб, Кутре. Пази се. Обичам те.

Джак й се усмихна сдържано.

— И аз теб, мамо.

— Кутре? — попита Хадес.

— Така го наричах като малък — отвърна Мей. — Баща му беше Вълка и още от раждането си Джак винаги е бил Кутрето. А как стана такъв, какъвто е? Не зная. Знам обаче, че всеки път, когато го виждам, му казвам колко се гордея с него. Чувам, че той прави същото с Лили. Това е да си родител, нали?

Хадес въздъхна тъжно.

— Мей, по време на Големите игри двамата ми синове заговорничеха да ме убият и да заграбят трона ми. По-младият, Зайтан, умря. А Дион сега работи за Сфинкса. Брат ми Яго ме мрази. Провалих се и като човек, и като брат.

Двамата загледаха мълчаливо как Джак се качва в хидроплана.

— Той ще умре — тихо каза Хадес.

— Какво? — отвърна Мей.

— Противникът му го превъзхожда във всяко отношение. Сфинкса има повече знания, повече експерти, повече ресурси, повече оръжия и цяла армия автомати под свое командване. Джак не може да спечели този сблъсък.

— Може би — каза Мей. — Когато беше дете, го съветвах само едно — избирай си добри приятели. Виж всички тези хора, които му помагат. Направил е добър избор. И те му помагат, защото той би се изпречил и пред автобус заради тях. Алби каза ли ти какво е направил Джак в Москва? Спасил е трима души от бронзовите войници, когато е можел да избяга и да се спаси. Всичко, което прави сега, е за приятелите му. Бие се за тях, за техния свят, за правото им да живеят свободни. Джак може да е превъзхождан във всичко, но никога не го отписвай. Шансовете за успех не означават нищо за него. И това ме прави много горда.

Екипът се раздели.

Хидропланът на Джак — „Секси принц 1“ — отлетя от езерото за краткия полет до Мон Сен Мишел в Северна Франция.

Изтребителят-бомбардировач на Руфъс се насочи на юг към Ватикана.

Алби остана и ги гледаше как заминават.

Втора офанзива

Падащият храм на Мон Сен Мишел

Луната, най-близкият съсед на Земята, е сред най-странните планетарни тела в Слънчевата система.

„Сайънс Дейли“, 2016 г.

                                   Мон Сен Мишел

                        Падащият Храм в Мон Сен Мишел (разрез)

Мон Сен Мишел,

Северозападна Франция,

23 декември, 20:00

Мон Сен Мишел е изумителен.

Няма друга дума, с която да се опише.

Подобно на двойника си Сейнт Майкълс Маунт от другата страна на Ламанша, той е приливен остров със средновековни структури върху него.

Но тук приликите свършват.

Докато замъкът на Сейнт Майкълс Маунт в Англия е нисък, четвъртит и утилитарен, замъкът на френския Мон Сен Мишел е поразителен, висок и спира дъха с красотата си.

Някои историци използвали името Мон Сен Мишел както за манастира, така и за острова, но това не е съвсем точно. Пълното име на острова е Мон Сен Мишел о перил де ла Мер — Планината на св. Михаил при гибелното море.

И името е съвсем заслужено.

Островът се намира на километър от брега, в средата на широк залив. Приливите и отливите в залива са изключително силни и големи — нивото водата се мени с петнайсет метра два пъти на ден.

Това са едни от най-големите и бързи приливи и отливи на света… и са смъртоносни — дори съвременни туристи са били хващани неподготвени от скоростта им и са били помитани от вълните. Самият Виктор Юго описва прилива като a la vitesse d’un cheval au galop — „бърз като препускащ в галоп кон“.