Със силен грохот един каменен панел от стената се плъзна настрани, разкривайки пет искрящи пръстена, наредени на лавица.
Всеки пръстен имаше огромен скъпоценен камък. Един беше малко по-голям от останалите. Камъкът му беше червен. Камъните на другите четири пръстена бяха с кехлибарен цвят.
И тогава неземното светлинно шоу свърши и залата отново потъна в мрак, нарушаван от електрическите светлини, монтирани от хората на Сфинкса.
Сфинкса взе петте пръстена и ги отнесе при пулсиращия Боздуган на Посейдон.
Когато ги поднесе към оръжието, светещият камък на Боздугана започна да помръква…
… а камъните на петте пръстена засветиха все по-силно и по-силно.
— Силата на Боздугана се прехвърля в пръстените — каза Мендоса.
Когато всичко свърши, Сфинкса вдигна най-големия пръстен.
В грамадния му червен камък, който сега светеше ярко, беше гравирано нещо — изображение на корона.
Тя пулсираше със свирепа сила.
Сфинкса си сложи пръстена.
Мендоса се поклони и прошепна:
— Императоре мой…
Сфинкса се загледа в пръстена.
Беше необичайно прекрасно изделие, страховито и авторитетно. Не беше нито претруфен, нито безвкусен. А просто ясен символ на власт.
Хлоя кимна към него.
— Пръстенът на императора. Сега всички бронзови армии са на ваше разположение.
Сфинкса даде един от другите пръстени на протежето си Дион и още един на Йегер Айнс, който беше водачът на рицарите на Златната осмица и на практика негов главнокомандващ. Другите два пръстена останаха у него.
— Има четири бронзови батальона на различни места по света, по един във всеки от трите тайни града и един в Подземния свят. Моят пръстен ми осигурява командването на всички тях. Но който носи другите пръстени, също може да командва някои батальони. Дион, давам ти пръстена, който контролира бронзовите войници в град Атлас. Айнс, ти ще командваш онези от Долния свят. Съберете ги всичките. Ще ни трябват.
— За целта са осигурени самолети, ваше величество — каза Йегер Айнс. — Десет американски транспортни самолета С-5М „Сюпър Галакси“, оборудвани със СВД. Те са единствените достатъчно големи и мощни, за да поемат тежестта на бронзовите войници. Всичко ще бъде изпълнено в рамките на следващата седмица.
Кардинал Мендоса зачете на глас от екрана на компютъра си. Лили забеляза, че преводът му е същият като нейния. Програмата му определено я биваше.
— Кардинале — каза Сфинкса. — Първата желязна планина…?
— Очаква пристигането ви — отвърна Мендоса. — Висшият астроном отец Расмунсен в момента е там и приготвя всичко за вас. Той е най-големият специалист на Църквата по железните планини, лунните подравнявания и Падането.
Сфинкса кимна.
— Искам също и камбаните.
— Ваше величество — рече Мендоса. — Разбирате, че те не са необходими за преминаването на изпитанието.
— И са прословуто опасни… — добави Хлоя.
— Искам ги — отсече Сфинкса. — Защото те са ключът към плановете ми за управление. Това означава, че трябва да посетим милите дами от Новодевическия манастир в Москва.
— Курви — презрително процеди Мендоса. — Прекалено са умни за положението си.
— Аз ги харесвам — каза Сфинкса. — Отдадени са. На кодекса си и на каузата. И е така от пет хиляди години. И през цялото време са надхитрявали вашата Църква, кардинале. Кога е следващата поредица подравнявания?
— Според брат Расмунсен някъде около слънцестоенето. Бъдни вечер или нещо такова. Веднага ще взема от него точните часове и дати. Разполагаме с около три седмици.
— Разполагаш ли с всички данни за Апенините и Морето на дъждовете?
— Да, ваше величество — отвърна Мендоса.
— А обсерваторията готова ли е?
— Всичко е подготвено, ваше величество.
— В такъв случай да тръгваме за Москва — каза Сфинкса. — Само трябва да направим едно спиране по пътя.
— Къде, ваше величество?
— При Царския затвор Ереб — каза Сфинкса.
После се обърна кръгом и небрежно хвърли малко сиво камъче в жертвения басейн с мъртвото тяло на Александър.
Веднага щом камъчето падна във водата повърхността й се замъгли, стана тъмна и непрозрачна. Последва гаден пукот, докато черно-сивата вода се втвърдяваше в подобна на бетон субстанция, която напълно обгърна трупа на Александър и го скри от поглед.