Выбрать главу

Сферата стоеше пред него — тежка, древна и зловеща, отразявайки матово светлината. Беше монтирана върху плоча, която позволяваше на човек да види широката кръгла дупка в долната й част. Сферата беше куха и представляваше някаква огромна камбана.

Зад нея имаше още тринайсет сферични камбани, наредени в две дълги редици — със същите гигантски размери, всички изработени от злато и сребро.

— Камбаните на сирените… — промълви Хлоя.

Лицето на сестра Беатрис посърна.

Сфинкса поклати тъжно глава.

— О, Беатрис. Излъга ме.

— Не си играй с мен, Хардин. Прекалено стара съм за това — сряза го игуменката. — Получи онова, за което си дошъл. Носиш императорския пръстен на пръста си, а сега имаш и Камбаните на сирените. Успя. Спечели. Като момче беше нищожен тиран, а сега можеш да бъдеш истински. Остави ни. Иди при някоя от петте планини и изпълни Падането си. После иди в Лабиринта, седни си на трона и направи нас и всички останали по света свои слуги, както си искал открай време. Само ми спести шибаните си речи.

Сфинкса не отговори, а само впери поглед в дръзката старица. После каза тихо:

— Изгуби облога.

Каза го по такъв начин, че стомахът на Лили се сви на топка.

— Не съм тиран — добави Сфинкса. — В никакъв случай. Аз съм милостив човек. И за да ти го покажа, ще спестя на монахините ти цената на облога и ще им дам бърза смърт. Но не и на теб. Ти прие облога и затова ще платиш пълната цена.

Без никакво предупреждение Сфинкса изблъска майка Беатрис в съседния страничен параклис и нареди осмината вандали да бъдат пуснати и да им бъдат свалени ремъците около устите.

— Тя е изцяло ваша, мои гладни приятели.

Те се втурнаха в параклиса като кучета с потекли лиги. Сфинкса затръшна вратата след тях.

След секунда нечовешките, изпълнени с агония писъци на майка Беатрис изпълниха криптата, докато вандалите разкъсваха плътта й с ужасните си зъби и я изяждаха жива.

Лили стисна очи и се помъчи да не чува, но не успя.

След минута писъците на игуменката спряха и единствените звуци, идващи от параклиса, бяха хрущене на кости и мляскане.

Сфинкса удържа думата си спрямо останалите монахини. След няколко минути всички те бяха мъртви, застреляни безжалостно в главата.

Огромните камбани бяха извадени от криптата с мотокари.

Лили изгледа Сфинкса.

— Ти си чудовище.

— Млада госпожице, аз още не съм започнал — отвърна й той. — Хайде, да идем да опитаме една камбана.

След няколко часа Лили летеше с един от хеликоптерите високо над покрайнините на Москва, седнала в пилотската кабина до Сфинкса.

Огромната руска столица се простираше пред нея до хоризонта — колосален метрополис, дом на дванайсет милиона души.

Москва представляваше безразборна смесица от старо и ново, от красиво и грозно — източени стъклени небостъргачи, извисяващи се над груби жилищни блокове от съветската епоха; черни като въглен фабрики около аристократични квартали с варовикови постройки от деветнайсети век; оградени с високи стени манастири и прекрасни църкви до огромни обществени паркове, много от които със замръзнали езерца, използвани като пързалки.

И всичко това беше покрито с лед и сняг — сива завивка над града.

Облаци пара се издигаха от жилищни и промишлени комини — свидетелство за системите за отопление, необходими за издържането на руската зима.

През целия град минаваше широката ивица на Москва река, която беше напълно замръзнала и се виеше на широки завои.

Беше малко преди изгрев-слънце и руската столица вече се събуждаше.

Рехав поток автомобили пъплеше по околовръстните пътища. По булевардите ръмжаха автобуси. Ледоразбивачите, които щяха да прорежат канали в замръзналата река, още не бяха излезли, но скоро щяха да го направят.

Неколцина любители на зимните спортове бяха излезли с кънки на реката и изпълняваха изящни завъртания и обиколки. Ранобудни стопани на кучета разхождаха любимците си по пътеките покрай брега.

Боклукчийски камиони обикаляха улиците на жилищните квартали.

Изведнъж нещо се издигна над Новодевическия манастир и полетя бързо и направо нагоре в небето, сякаш дърпано от невидимо въже.

Огромен тежкотоварен хеликоптер „Чинук“ с два ротора и затъмнени прозорци.

Гърдите на Лили се свиха.

И преди беше виждала подобен хеликоптер. Преди няколко седмици в Лондон, когато рицарите на Златната осмица бяха накарали Джак да се разкрие, като окачиха червен двуетажен автобус за подобна машина над Темза.