Выбрать главу

Сфинкса щеше да мине през последното изпитание на събитието Омега и беше твърдо решен да не позволи на никого да му попречи.

Непосредствено до портата на манастира имаше малък прашен параклис.

И това беше всичко. Нямаше нищо друго. Само един порутен параклис или по-скоро пещера с гладки стени.

Постройката беше дълга десет крачки и покрита с вековен прахоляк, пясък и паяжини. Стените се рушаха. Наистина плачевна гледка.

В дъното на параклиса имаше висока каменна стена.

Тя беше изградена във формата на висок засводен вход и от нея стърчеше малък олтар. Археолозите наричаха това „фалшива врата“ — стена, построена така, че да прилича на врата.

Беше доста неугледна и не впечатляваше с нищо.

Освен ако не знаеш повече за това място.

В пода до стената имаше леко издигнат камък със символ, който Сфинкса познаваше.

Символ с пет върха, приблизително с размерите на човешка длан.

Сфинкса се усмихна.

— Добре дошли при първата от Петте порти на Върховния Лабиринт — каза Мендоса, който стоеше зад Сфинкса заедно с Хлоя Карнарвън.

— Заразените трупове, оставени от монасите преди хиляда и двеста години, са си свършили работата — каза Хлоя. — Държали са нежеланите гости настрани, докато мястото не било забравено.

— Средният вход е Императорската порта — каза Мендоса. — Специален вход. Защото щом го отворите и влезете във Върховния Лабиринт, външната му порта и всички други външни порти ще започнат да се затварят.

— Не бива да губим време — каза Сфинкса. — И други вече са изпълнили Падането и ще се опитат да влязат през другите входове. Вземете всичките си неща и съберете отряда. Да го направим.

След трийсет минути, облечен във военна униформа, с каска и с раница, пълна с храна и вода за една седмица, Сфинкса стоеше пред стената на параклиса.

От двете му страни стояха Мендоса, Хлоя и трима рицари на Златната осмица — шести, седми и осми, — всички облечени и екипирани по същия начин за продължителния преход. Рицарите носеха големи раници и бяха приготвили сандъци на колела с всякаква екипировка и оръжия в тях.

Четвърти рицар, Йегер Фюнф, стоеше отстрани, въоръжен единствено с автомат.

Последни бяха осемте дребни червенокожи вандали, които пристъпваха нетърпеливо от крак на крак.

— За мен е чест да ви служа, ваше величество, по време на този паметен случай — каза Мендоса, плешив като билярдна топка и с лъщяща татуирана глава. — Изключително горд съм, че нося за вас упътването през лабиринта, записано на тялото ми.

Сфинкса се загледа в стената на параклиса, без да каже нищо.

Протегна дясната си ръка, чиито пръсти бяха белязани със символа, жигосан по време на Падането, и притисна длан в повдигнатия камък на входа.

С дълбок грохот каменната стена се плъзна нагоре сред облак от прах и паяжини, разкривайки древния вход.

Пред тях зейна висок правоъгълник от мрак.

Зад него Сфинкса зърна широко стълбище, което се спускаше стръмно надолу.

Изведнъж зад тях се чу силно стържене и Сфинкса рязко се обърна…

… и видя как друга, много по-тежка каменна плоча бавно се спуска пред входа на параклиса.

Огромната плоча се спускаше много бавно, задвижвана от някакъв невидим древен механизъм.

— С отварянето на Императорската порта вие задействахте затварянето на петте външни входа — каза Мендоса. — Подобно на тази, външните входове на другите манастири около планината също се затварят.

— Колко време ще е нужно, докато се затворят напълно? — изръмжа Сфинкса.

— Според древните текстове, едно завъртане на Земята. Горе-долу двайсет и четири часа — отвърна Мендоса.

Сфинкса се обърна към рицаря Йегер Фюнф и му даде един пръстен печат.

— Всичките ни части да заемат позиции пред всеки вход. Погрижи се да се затворят напълно. Никой да не минава през тях.

— Слушам, ваше величество — отвърна Йегер Фюнф.

Сфинкса извади сателитен телефон и се обади по него:

— Йегер Айнс — каза той, — как се справихте с Дион при Монблан?

— Господарят Дион успешно извърши Падането, ваше величество — отвърна Йегер Айнс. — Готови сме да ви съдействаме, ако имате нужда от нас.

— Елате тук. Другите бронирани врати започват да се затварят. Входовете ще бъдат напълно запечатани след двайсет и четири часа. Ще взема предпазни мерки в случай че някои от противниците ни проникнат в Лабиринта. Но ако все пак го направят, искам Дион с неколцина скуайъри да дойде да ми помага. Ти ще командваш отбраната отвън с помощта на Йегер Фюнф.