— Разбрано, ваше величество.
— Камбаните на позиция ли са? — попита Сфинкса.
— Да, ваше величество. Изпратихме по една в Лондон, Ню Йорк, Вашингтон, Лос Анджелис, Шанхай, Пекин и в религиозните центрове Йерусалим, Мека и Кайро. Хората при камбаните очакват вашата заповед.
— Приспете всички — твърдо нареди Сфинкса. — И после елате тук.
— Както заповядате, ваше величество.
Сфинкса прекъсна връзката и се обърна към Хлоя.
— Госпожице Карнарвън. Вземете няколко скуайъра и намерете Синята камбана. Тя е жизненоважна за моя нов свят, защото аз ще определя кого да събудя от съня.
— Ще бъде направено, ваше величество — отвърна Хлоя и се поклони почтително.
Сфинкса отново се обърна към входа на лабиринта.
— Това е последното изпитание, през което трябва да се премине преди събитието Омега — дългото пътуване през Върховния Лабиринт до Световния трон. Хайде, време е.
И с тези думи, следван от Мендоса, тримата рицари и осемте дребни вандали, Сфинкса мина през Императорската порта.
На пода от другата страна имаше втори издигнат камък със символа с петте върха.
След като всичките му хора влязоха, Сфинкса се наведе и опря длан върху него. Жигосаните отпечатъци върху дланта му отново паснаха идеално на символа.
Вътрешната врата незабавно се плъзна надолу.
Вече никой не можеше да мине през тази порта. Всеки, който искаше да влезе в лабиринта, трябваше да го направи през някоя от другите четири порти, които скоро щяха да се охраняват от войската на Сфинкса от бронзови и сребърни. А след един ден и те щяха да се затворят напълно.
Вътрешната врата се затвори с трясък, скривайки от поглед Сфинкса и групата му, които се спускаха надолу към гигантския лабиринт.
Сфинкса включи радиостанцията си.
— Йегер Фюнф, чуваш ли ме?
Отговор не последва.
— Нямаме ли сигнал тук? — попита Сфинкса.
— Това е Лабиринтът — отвърна кардиналът. — Той излъчва особено електромагнитно поле, което заглушава радиовълните. Лабиринтът не е от тази планета, ваше величество. Радиосигналите не означават нищо за него.
Това беше причината секунди по-късно Сфинкса да не чуе вика на Йегер Фюнф по радиостанцията:
— Ракетни части! Вземете на прицел онзи самолет и огън, огън, огън!
Защото точно в този момент, от другата страна на входа към Лабиринта, един „Лиърджет“ се спусна ниско над пустинята, приземи се по корем и се плъзна по пясъка към портата, намираща се отляво на онази, през която бе влязъл Сфинкса.
Докато се носеше право към портата, самолетът вдигна същинско торнадо от пясък и прах.
Бронзовите на Сфинкса още не бяха стигнали до нея и се затичаха, когато самолетът спря пред втората порта и шестима души изскочиха от кабината му и се втурнаха отчаяно вътре.
Това бяха брат Езекил и петима монаси на Омега.
Те влязоха през втората порта преди някой да разбере какво става и когато хората на Йегер Фюнф стигнаха там, вътрешната каменна плоча вече беше затворена.
— Мамка му! — изръмжа Йегер Фюнф и се обърна към стоящия зад него. — Обади се на господаря Дион и Йегер Айнс. Кажи им да дойдат колкото се може по-скоро. Дион задължително трябва да влезе в лабиринта.
Докато Коледа настъпваше по света, няколко хеликоптера дронове се издигнаха незабелязано над деветте големи града — Лондон, Ню Йорк, Вашингтон, Лос Анджелис, Шанхай, Пекин, Йерусалим, Мека и Кайро — и удариха камбаните си.
И тези градове се присъединиха към Москва и Рим в загадъчния сън на сирените.
В Ню Йорк, малко преди камбаната да удари, хора на Сфинкса хакнаха множеството екрани по Таймс Скуеър и смениха рекламите им с едно последно подигравателно послание, което засия отвсякъде:
ЩЕ
СЕ
СЪБУДИТЕ
КАТО
РОБИ
Четвърта офанзива
Двете изгубени планини
Какво я е грижа планината?
Робърт Браунинг, „Андреа дел Сарто“
Франция, недалеч от Дижон
25 декември, 10:00
23 часа до затварянето на портите на Лабиринта
Беше Коледа, но коледното чувство го нямаше.
Обикновено 25 декември е ден на раздаване на подаръци, празненства, семейни събирания и шеги, но днес светът беше притихнал, смълчан, уплашен.
След като видяха как толкова много големи градове потънаха в мистериозен сън и как град Лхаса в Тибет беше унищожен от ядрен удар, хората по света се криеха уплашени по домовете си.