Мястото е свещено за юдаизма и исляма, както и до известна степен за християнството.
Евреите смятат, че на него се е намирал някогашният храм, построен от цар Соломон.
Освен това те вярват, че най-святото помещение на храма, така наречената Светая светих, е мястото, където се е пазил Ковчегът на завета — сандъкът с Десетте заповеди.
(Разбира се, Джак знаеше истината за Десетте заповеди. Вместо да съдържат десетте основни закона, изпратени от Бог на Мойсей, те представляваха две идентични плочки със заклинание, написано на Словото на Тот. И че библейската фигура, известна като Мойсей, е била всъщност египетски жрец ренегат на име Тутмос, който откраднал плочките от втората пирамида в Гиза.
Джак беше намерил плочките в една мина под каменните църкви при Лалибела в Етиопия по време на приключението, свързано с Шестте свещени камъка.)
Така или иначе, вярващите евреи не смеят да припарят до Храмовия хълм от страх, че могат неволно да стъпят на мястото, където се е намирала Светая светих. Тъй като хълмът се намира под разпореждането на мюсюлманите, евреите имат достъп само до една част от западната му стена, известна като Стената на плача.
За мюсюлманите нещата стоят малко по-различно.
Макар да почитат мястото и да твърдят, че е третото най-свято за религията им, постройката, която са издигнали на хълма — Куполът на скалата с неговия поразителен златен покрив — не е джамия.
А просто свято място.
Същинската джамия, носеща името Ал Акса, се намира на няколкостотин метра от него, в южната част на хълма.
Оригиналният покрив на Купола на скалата дори не е бил изработен от злато и в продължение на много векове мюсюлманите не му обръщали особено внимание. Макар да се твърди, че той е издигнат на мястото, от което Мохамед се възнесъл на небето, Куполът на скалата си останал занемарен до двайсети век, когато със засилването на религиозното напрежение в района кралят на Йордания го реставрирал и добавил златния покрив.
Джак и екипът му, състоящ се от Мечо Пух и Истън, се носеха през Средиземно море от Франция към Израел с товарния С-5 „Сюпър Галакси“. Когато стигнаха Израел, поради часовата разлика над Йерусалим вече беше паднала нощта…
… и подобен на лазерен лъч от ефирна зелена светлина се спускаше от Луната…
… и генерал Растор тотално беше разпердушинил Храмовия хълм.
Храмовият хълм… …след растора
Йерусалим, Израел,
Старият град
25 декември, 22:15
Докато летеше надолу през нощното небе, Джак видя много тънък, но изумително ярък лъч зелена светлина да се спуска от небето към Йерусалим.
Много добре си даваше сметка, че лъчът ще изчезне след няколко минути…
И тогава пораженията се разкриха пред него.
— Господи — промълви той, когато видя какво е направил Растор с Храмовия хълм.
В източната стена на хълма зееше гигантска дупка.
Огромна грозна рана, широка поне сто метра.
Гигантски блокове от някогашната подпорна стена, очевидно взривена навън от множество мощни експлозии, бяха изпопадали по склона, достигайки до пътя долу.
По краищата на дупката бяха поставени мощни прожектори, които я осветяваха ярко.
Но наоколо не се забелязваше никакво движение.
Нямаше никакви хора.
Над и отстрани на дупката бяха зарязани двайсетина военни изкопни машини — булдозери и кранове, които бяха разчистили отломките за по-лесен достъп.
Но хората, които ги управляваха, бяха изчезнали.
А жителите на Йерусалим, приспани часове по-рано от камбаната на Сфинкса, не бяха имали възможност да окажат каквато и да било съпротива на Растор.
Нямаше никаква следа от огромния V-88 „Кондор“, който Джак беше видял по телевизията да виси над града и на който Зоуи и останалите се бяха натъкнали в Рим.
— Алби — каза Джак в микрофона си. — Колко остава до изчезването на лъча от Луната?
— Четири минути — отговори Алби.
Джак полетя към дупката и вече разкрития Падащ храм в нея.
Кацна в огромния изкоп, окъпан в зловещото зелено сияние на лъча от Луната.
Мащабите на пораженията около него бяха чудовищни. Навсякъде бяха разхвърляни канари с размерите на автобуси. Изкопните работи на Растор бяха превърнали подземната някога зала на Падащия храм в огромна пещера без таван.
Джак забърза към Падащия храм, доскоро останал скрит в продължение на хиляди години точно под Купола на скалата.