Подобно на другите при Мон Сен Мишел и Монблан, този имаше формата на пумпал, с осем каменни нива на горната половина и по-тънка долна половина, също от осем нива, които бяха открити отстрани и се свързваха със стълби по тънки златни колони.
С премахването на тавана на пещерата веригите на храма бяха паднали, но въпреки това по някакъв начин структурата висеше над шахтата.
Тогава Джак забеляза четирите дебели стоманени стълба — модерна човешка изработка, — които поддържаха Падащия храм в средата.
„Какво е това? Някакъв капан? “
Под храма видя шахтата, в която структурата трябваше да пропадне по време на изпитанието.
Всичко това беше осветено от зарязаните прожектори на Растор и зеления лъч от Луната.
„Нещо не е наред… “ — каза си Джак.
Застана пред огромния Падащ храм, на ръба на тъмната шахта.
Внезапното пращене на говорител разпръсна тишината. Последва глас.
— Здравейте, капитан Уест.
Гласът на Растор.
Джак рязко се обърна, затърси с очи и видя радиостанция, лежаща на няколко крачки от него, до ръба на шахтата.
— Закъсняхте. Както за Падането, така и за да спасите майка си.
Джак извади едната пушка и се завъртя в търсене на Растор.
Но тук нямаше никого.
Беше сам в огромния взривен изкоп.
И тогава я забеляза — малка камера, монтирана на един от булдозерите наблизо.
Растор го наблюдаваше отнякъде.
Джак вдигна радиостанцията. Растор заговори отново:
— Вашата репутация ви изпреварва, капитане. Репутация на човек с твърда решимост, извършил героични дела, когато всичко изглежда изгубено. Репутацията на човек, спасяващ онези, които не могат да се спасят сами.
— Докато има шанс, не се отказвам — каза Джак.
— Да, но вече официално нямате шансове — каза Растор. — Вече изпълних Падането. Направих го преди да пристигнете и изтеглих храма със самолета си. Вие обаче няма да имате този шанс.
В този момент, сякаш по даден сигнал, зеленият лъч от Луната угасна.
— Джак — каза гласът на Алби. — Разполагаш с още три минути, светлината още е там, но нещо я блокира. Явно Растор е покрил отново пиедестала с термичното фолио.
— Точно това направих — потвърди Растор. — Но стига на тази тема, капитане. Знам, че искате да ме питате още нещо.
— Къде е майка ми? — с равен глас каза Джак.
— По-близо до вас, отколкото до мен — леко развеселено отвърна Растор.
Джак се обърна, затърси с очи и извика:
— Мамо! Чуваш ли ме? Мамо!
— Джак…! Джак…!
Гласът на Мей.
Но приглушен, отекващ и изпълнен с болка.
Джак се дръпна назад от Падащия храм, за да може да надникне към долните му нива.
— Джак! — отново извика майка му.
И Джак я видя и изпъшка:
— Мамицата му…
Едва виждаше Мей на най-долното ниво на Падащия храм.
Тя лежеше с гръб, притиснат в долната страна на храма, с лице надолу, право към тъмната бездна, като някакво противно украшение на водещия край на падащата структура.
Макар да не можеше да види изцяло ужасната картина, Мей Мериуедър беше разпъната и прикована с пирони под най-долното ниво на Падащия храм.
Чудовищното намерение на Растор беше ясно — когато храмът полетеше надолу и паднеше на дъното на шахтата, тя щеше да бъде смазана, след като тежестта на структурата се стовари отгоре й.
От радиото се разнесе гаден смях.
— Какво става, когато не можете да спасите някого, капитане? Някого, когото наистина обичате?
Джак не му обърна внимание, а пак извика:
— Мамо!
Мей завъртя глава, доколкото можеше, и го видя.
Ръцете й бяха разперени и приковани жестоко към камъка.
— Джак!
— Не се безпокой, ще те спася!
— Не! Трябва да се махнеш!
Мислите на Джак запрепускаха.
Положението беше извън контрол.
Съсипаният Храмов хълм, блокираният лъч от Луната, Падащият храм — и майка му, прикована под него над пропастта.
— Кутре — каза Мей.
Каза го спокойно, твърдо, въпреки положението, в което се намираше.
— Не можеш да спасиш мен и света. Всичко, което искам да ти кажа, е в моето Писмо от Другата страна. А сега върви! Моля те!
— Не мога да те оставя да умреш…
— Джак! Трябва! МАХАЙ СЕ ОТТУК И ВЪРВИ ДА СПАСИШ СВЕТА! Обичам те, Кутре! Бий се докрай. Винаги го правиш. Толкова се гордея с теб.
— О, капитане — каза гласът на Растор. — Колко трогателно. Но вие нямате представа на какво съм готов аз, за да унищожа този свят. Едно от нещата, които трябва да направя дотогава, е да пречупя духа ви.