И тогава се случи.
Експлозивите, закрепени за стоманените стълбове, поддържащи Падащия храм, се взривиха, стълбовете се пречупиха и храмът внезапно пропадна в шахтата заедно с прикованата за него Мей.
Джак изкрещя безпомощно.
Със силно свистене структурата пропадна в шахтата под Храмовия хълм… с прикованата за долния й край Мей.
Падащият храм се носеше в мрака на шахтата.
Майката на Джак Уест затвори очи и си пое дълбоко и спокойно дъх…
… миг преди цялата масивна структура да се стовари върху скалната основа и тежката горна половина на храма да рухне върху чупливата долна част, като строши тънките колони, сякаш бяха кибритени клечки, и смаза Мей Мериуедър.
В горния край на шахтата Джак чу как храмът се удари в дъното с далечен, отекващ трясък.
— О, мамо… — изстена той. — О, не.
Следващият час мина като в просъница.
Шокът от падането на Мей и ужасната й смърт под Падащия храм беше разтърсила Джак до дъното на душата му.
— Джак! — прозвуча в ухото му гласът на Мечо Пух. — Иди при портата Яфа! Ще те вземем при нея!
И Джак се запрепъва през лабиринта от улички на Стария град на запад, към портата Яфа.
Залиташе по алеите, блъскаше се замаян в стените, умът му беше пълен е картини на падащи храмове и на ужасната смърт на майка му.
На един ъгъл се удари в стена и слушалките паднаха от ушите му и останаха да висят на врата му.
Докато тичаше, чу кикота на Растор и отначало си помисли, че си въобразява, но после осъзна, че е пъхнал радиостанцията на генерала в джоба си и че смехът идва от нея, в реално време.
Най-сетне Джак стигна до портата Яфа, висока средновековна кула в западния край на Стария град, част от монументалната външна стена на Йерусалим.
Прочутата стена на Йерусалим продължаваше на стотици метри на юг от портата и се губеше в нощния сумрак. Построена преди повече от две хиляди години и подсилена по време на Кръстоносните походи, тя беше висока, яка и внушителна.
На Джак не му пукаше.
Всичко беше отишло по дяволите.
Растор беше изпълнил Падането преди Джак и несъмнено в момента пътуваше към Върховния Лабиринт.
Джак не беше изпълнил Падането и когато го направеше, Върховният Лабиринт щеше да е затворен за него. Господи, та той дори не знаеше къде се намира Лабиринтът.
Нещата и преди не бяха леки за него, но никога не бяха били толкова зле.
Дъщеря му беше изпаднала в мъртвешки сън.
Стреч и Алойзиъс Найт също.
Беше изгубил Хадес в Мон Сен Мишел.
А сега и майка си.
Докато гледаше как Мечо Пух и Истън спират с някакъв микробус край крепостната стена, Джак се запита възможно ли е изобщо положението да стане по-лошо.
И то стана.
Джак го видя да се издига над тъмните покрити с дървета хълмове на юг, над слабо осветените улици на новия град, и ченето му увисна от ужас.
Самотен хеликоптер “Чинук“ с два ротора и прожектори, които осветяваха наоколо.
Издигаше се право нагоре.
Нагоре, нагоре и нагоре.
Джак замръзна от ужас, когато видя какво виси под хеликоптера.
Гигантска метална сфера.
Камбана на сирените.
Не беше виждал такава от Москва. Беше забравил колко са големи.
— О, не. Не, не, не…
Замаха трескаво на Мечо Пух и Истън и — колкото и странно да беше за този момент — забеляза, че Истън е взел Рокси със себе си.
„Господи — помисли си Джак. — И кучето ми е тук насред цялата лудница“.
Примигна, за да пропъди тази мисъл.
— Слагайте си слушалките! Сфинкса още има хора тук!
Посегна към собствените си слушалки, които висяха на врата му.
Но преди да успее да си ги сложи, хеликоптерът се разклати, огромната камбана се люшна…
… и удари…
… и за свой абсолютен ужас Джак я чу, чу единствения й удар и в този смразяващ момент разбра, че ще потъне в сън.
Тъй като в Москва беше носил защитни слушалки, досега не беше чувал звъна на такава камбана.
Той беше странно прекрасен, дори зловещо прекрасен, подобен на гонг, но по-лек, по-сладък.
Мозъкът му погълна звука на камбаната, центровете му на удоволствие полудяха.
Джак видя как Мечо Пух изпада от микробуса, с който беше пристигнал; как Истън се отпуска в седалката си.
И тогава сладкият звук на камбаната заля и Джак и докато силите му гаснеха и сънят го обгръщаше, той успя да промълви само една последна дума:
— Не…
После настъпи мрак.
Сънят на сирените.
Много странен вид сън, откри Джак. По-скоро гранично състояние, отколкото дълбок сън.
Сякаш беше заспал, но и частично буден. Очите му бяха затворени и за всеки страничен наблюдател би трябвало да изглежда заспал, изгубен в предизвиканата от камбаната кома.