И въпреки че очите му бяха затворени, Джак чуваше света около себе си, макар и отдалеч, смътно и приглушено, сякаш се намираше под вода.
Но не можеше да помръдне.
Колкото и да се мъчеше да заповяда на мускулите си да се раздвижат, не можеше да ги накара да се подчинят.
Беше парализиран. Парализиран и сляп, а в същото време обречен да чува сякаш отдалеч какво става около него.
Например чу как хеликоптерът прелетя над главата му. Обикновено оглушителният трясък на роторите му прозвуча като далечно думкане.
Усети го как се приземява на широкия булевард пред портата Яфа — булевард, през деня обикновено задръстен от туристически автобуси.
После чу и усети стъпките.
Множество стъпки — тежки, в съвършен унисон.
Звукът на бронзови…
Ставащ все по-силен.
Приближаващ.
Към него.
И точно тогава, колкото и невероятно да изглеждаше, Джак чу не друго, а кучешки лай.
Джак не беше в състояние, но ако можеше, щеше да се види как лежи по гръб на широкия булевард пред портата Яфа, под стените на Йерусалим.
Недалеч от него беше микробусът с отпуснатите фигури на Мечо Пух и Истън, които също бяха заспали.
Хеликоптерът беше кацнал на двеста метра от него. Ослепителните лъчи на прожекторите му бяха насочени право към Джак.
От задната му рампа излязоха двайсетина бронзови.
Закрачиха в строй, в пълен унисон към спящата фигура на Джак Уест-младши.
След тях самоуверено и небрежно вървеше Йегер Цвай, рицарят на Златната осмица, който не беше успял да убие Джак в Москва.
Със защитни военни слушалки на ушите.
Цвай се ухили гадно.
Не можеше да повярва на късмета си.
Беше получил втори шанс да убие Джак Уест-младши.
След като удари камбаната над Йерусалим и приспа жителите му, Йегер Цвай се канеше да напусне града, когато се появи Растор със страховитата си войска.
Цвай и хеликоптерът му се спотаиха и наблюдаваха как Растор взривява Храмовия хълм и изпълнява Падането на светлината на яркия зелен лъч от Луната. Използването на камбаната срещу него не беше опция, тъй като той и хората му носеха предпазни слушалки. А изгубването на камбаната и позволяването тя да попадне в ръцете на генерала, който имаше много по-мощен самолет от този на Цвай, трябваше да се избегне на всяка цена.
После Растор се махна, появи се Уест и Цвай видя възможност да си отмъсти.
И сега Джак беше в ръцете му, парализиран и беззащитен, оставен изцяло на милостта му.
И тогава се случи нещо наистина шантаво.
Малък черен пудел скочи от микробуса до Уест и се втурна към него.
Йегер Цвай се намръщи.
На ярката светлина на прожекторите малкото черно куче застана до тялото на Уест, разперило широко предните си лапи, и заръмжа към Цвай и приближаващите бронзови.
И направи онова, което правят кучетата.
Започна да лае по тях.
Цвай извади пистолета си. Щеше да застреля и шибаното куче.
Това беше може би най-трогателната гледка на света.
Мъничката Рокси лаеше свирепо към приближаващите редици безстрастни бронзови.
Автоматите не забавиха крачка.
Рокси продължи да лае.
След като видя, че номерът не минава, тя наведе глава, захапа яката на Джак и се опита да го извлече към микробуса.
Гледката вече беше наистина необикновена.
Мъничкият черен пудел, който не стигаше и до коляното на човек, тежащ само петнайсет килограма и със сакат заден крак, отчаяно се опитваше да издърпа човешкия си господар, за да го спаси.
Но Джак беше твърде едър, прекалено тежък.
Скимтяща от напъните, Рокси изпусна на няколко пъти яката му и безжизненото тяло на Джак се отпускаше на земята.
Но всеки път Рокси отново захапваше яката и започваше да го влачи в решителен, но безполезен опит да го спаси.
В мъгливия свят на ума на Джак всичко това се случваше някъде много, много далече.
Той чуваше лая, стъпките и роторите на хеликоптера. Дори чувстваше как го влачат, но в състоянието, в което се намираше, това усещане беше чуждо и умът му не беше в състояние да го интерпретира.
И тогава чу нещо, което умът му можеше да разбере — глас, който също идваше някъде отдалеч.
Женски глас.
Глас, който познаваше.
Глас на млада жена.
Но когато го позна, разбра със сигурност, че сънува, тъй като беше невъзможно тя да е тук…
Защото гласът беше на Лили.