Всички бяха единодушни, че Рокси е героинята с отчаяното й влачене на Джак. Няколкото безценни секунди, които им беше спечелил малкият пудел, бяха спасили живота му.
Джак почеса Рокси зад ухото и опашката й се замята от радост.
Точно тогава им се обади Алби.
Той остана във възторг от новината, че Лили е будна и че серумът на Трейси действа.
— С Руфъс сме на космодрума — докладва Алби. — Изглежда, че все още работи. И още нещо — направих допълнителни проучвания по пътя насам. Мисля, че открих последната желязна планина.
Пета офанзива
Последната желязна планина
„Аз Озимандий съм и цар съм над царете! Делата мои всички със завист погледнете! “ — все още на пиедестала тез слова личат.
Но друго нищо няма. Покрай тая развалина огромна голи пясъци мълчат, самотни и безжизнени, се губят във безкрая.
Пърси Биш Шели, „Озимандий“[6]
Във въздуха над Либия
25 декември, 20:20
Алби го беше открил по пътя към дестинацията си.
Докато Руфъс управляваше самолета, Алби седеше в задната седалка на стрелеца, погълнат от проучването си в търсене на местоположението на последната желязна планина, като през цялото време си даваше сметка, че часовникът им неумолимо отброява времето, оставащо им да стигнат до Върховния Лабиринт.
След два часа попадна на нещо обещаващо.
Откри го, когато се върна към проучването си в имението на Хадес в Елзас-Лотарингия малко преди то да бъде атакувано от бронзовите на Сфинкса и информацията в старите документи на Джак, свързани с мисията му със Седемте смъртоносни чудеса и Голямата пирамида в Гиза.
Алби отвори превода от едикта на Хуфу, открит в Голямата пирамида:
О, велики и мъдри Господари, направих така, както заповядахте!
Издигнах могъщата сграда, която ще улови и задържи страховитата мощ на Унищожителя на Ра.
Построих я край Акер, който неуморно бди над невъзможния лабиринт, кацнал на свещения си връх.
Когато смъртта ме отнесе, ще бъда положен в същата велика сграда и ще я използвам за своя гробница.
Когато го прочете за първи път, вниманието му беше привлечено от споменаването на невъзможен лабиринт.
Този път той реши да задълбае повече в идеята за планини недалеч от некропола в Гиза.
Стандартното търсене в интернет и библиотечните бази данни не даде интересни резултати.
Все пак попадна на PDF документ, озаглавен
ГРАД КАЙРО, ДЕПАРТАМЕНТ СТРОИТЕЛНО ИНЖЕНЕРСТВО — НПР
ДОКЛАД ЗА ЖИЛИЩНИЯ КОМПЛЕКС АЛ КАДИР В ЗАПАДЕН КАЙРО
от януари 2007 г.
Документът беше едно от онези неясни неща, на които попадаш при търсене онлайн.
Алби все пак го отвори, колкото да види какво пише. Попадна на много сух и скучен доклад на някакви строителни инженери за нов жилищен комплекс, който се е строял по онова време в западните покрайнини на Кайро, недалеч от пирамидите.
След като проучили скалата с дълбочинен радар, инженерите попаднали на плътен гранит.
В доклада им пишеше:
Дълбочинното проучване показва голям пласт гранит, който, изглежда, се издига постепенно в посока на намиращото се наблизо плато Гиза [вж. Приложението]
Надлъжното сечение показва очертанията на конична подземна маса, чийто връх по преценките ни би трябвало да се намира в близост до платото. Може би трябва да съобщим това на Департамента по старините…
Алби се намръщи.
Конична подземна маса? В западните покрайнини на Кайро, недалеч от платото Гиза?
Замисли се.
Движението на пустинните пясъци на Египет можеше да е много голямо. Цели храмове са се озовавали под тях. Самият Сфинкс е бил погребан до шията в продължение на много векове, през които пясъкът е бил носен от пустинята западно от него.
Щом нещо с размерите на Сфинкса можеше да бъде покрито от пясъка, напълно възможно беше през хилядолетията пясъците на пустинята да погълнат и ниска планина.
Алби продължи да преглежда доклада на инженерите и неочаквано попадна на едно изображение.
— Мътните да ме вземат — промълви той.
Изображението се наби в очите му.
Резултатите може и да не означаваха нищо за строителните инженери, но фактът беше налице, ясен като ден — Сфинксът върху подземен камък, подземна планина.
Алби бързо написа в търсачката „Акер, изображения“ с очакването да попадне на някаква птица — Хуфу споменаваше, че Акер бди над лабиринта, кацнал на свещения си връх.