Но когато видя първото изображение, подскочи от изненада.
Изображението на Акер показваше два полегнали лъва с общо тяло, гледащи в противоположни посоки.
— Леле… защо не съм го видял по-рано? — промълви Алби. — Уреусът от Ватикана. Снимките, видени от Мей и Линда там. През цялото време е било пред очите ни.
Седящият отпред Руфъс го чу, че си мърмори под нос, и попита:
— Какво те тормози, хлапе?
— Руфъс — каза Алби, — някой е заповядал на Хуфу да построи Голямата пирамида и той го е направил недалеч от нещо, наричано Акер. Въпросният Акер е много важен за нас, защото не само бди над лабиринта, който търсим, но и със сигурност се намира на върха на четвъртата желязна планина. Руфъс, мисля, че знам какво е Акер.
— Какво?
— Най-прочутата статуя в Египет. Акер е Големият сфинкс в Гиза.
— Ако Сфинксът лежи върху последната желязна планина — запита се Алби на глас, — тогава къде е входът към храма?
Прозрението му дойде като гръм от ясно небе.
— Чакай, виждал съм входа! — каза той.
— Хлапе, какви ги говориш? — попита Руфъс.
Алби затрака яростно на лаптопа си, докато не ги намери — снимките, които Мей беше направила в Тайния архив на Ватикана и им беше изпратила. Две изображения на Сфинкса.
Първото беше прочутата скица на Виван Денон, направена по време на експедицията на Наполеон в Египет през 1798 година:
— Еха… — промълви Алби, когато погледна скицата.
Сигурно беше виждал това изображение десетки пъти, но сега се съсредоточи не върху гигантската каменна глава, която стърчеше от пясъка, а върху на темето й.
— Никога досега не съм обръщал внимание какво правят там.
Сега, когато имаше причина да се вгледа по-внимателно, фигурите изпъкваха по-ясно.
Мъжете не бяха включени в скицата с единствената цел да покажат размерите на Сфинкса. Те правеха нещо.
Две неща, ако трябва да сме по-точни.
Върху главата на Сфинкса се бяха качили трима мъже.
Онзи, който стоеше отпред, държеше въже с тежест над челото на статуята, сякаш мереше нещо.
— Опитва се да пресъздаде уреуса — каза Алби.
По-важен обаче беше единият от другите двама мъже.
Той излизаше от главата на Сфинкса.
— Това е входът — промълви Алби.
За да го потвърди, отвори другото изображение, пратено от Мей от Ватикана — въздушната снимка на Големия сфинкс, направена някъде през двайсетте години на миналия век:
И ето го.
На темето на Сфинкса имаше кръгла дупка, несъмнено същата, използвана от хората на Наполеон, докато Денон е правел скицата си.
Бърза справка за музейните експонати от прочутата египетска експедиция го отведе до запис от дневник, направен от самия Наполеон:
Хората ми попаднаха на загадъчна тясна шахта, която се спуска в главата на огромния каменен звяр. Само един човек може да се промуши през нея.
Но нашите проучвания завършиха разочароващо. Шахтата свършваше на дълбочина два фатома, затрупана от пясък, превърнал се през вековете в плътен камък.
Алби поклати глава.
Два фатома правеше малко над три метра и шейсет сантиметра.
Ако беше прокопал запушалката на тясната шахта, Наполеон сигурно би открил нещо невероятно.
— Руфъс, току-що намерих онова, което ни трябва — каза той.
— Искаш да отидем някъде другаде ли? — попита Руфъс.
Алби бързо пресметна орбитата на Луната.
Тя щеше да се озове директно над Гиза след няколко часа, в 2:25 местно време, и щеше да остане там в продължение на тринайсет минути.
— Не — твърдо заяви той. — Трябва да стигнем до дестинацията ни. Защото докато Джак слиза в Сфинкса в Гиза, трябва да махнем фолиото от пиедестала на Луната.
Във въздуха над Египет
26 декември, 01:55
Докато огромният С-5 „Сюпър Галакси“ прелиташе краткото разстояние от Йерусалим до Кайро, Джак седеше в товарния отсек с Лили.
След целия хаос в Йерусалим — Растор и взривения Храмов хълм, смъртта на Мей, изпадането на Джак в съня на сирените — това беше първият им истински шанс да наваксат.
Всъщност беше минал почти месец, откакто Джак беше разговарял с Лили — в Лондон, преди тя да бъде отвлечена от рицарите на Златната осмица и доставена на Сфинкса.
— Направо се сринах, когато реших, че си мъртва, дечко — каза Джак.
Лили кимна.