— Благодаря.
— Правя всичко това заради теб. Просто се опитвам да осигуря свят, в който да живееш.
— Знам, татко.
— Сблъсъкът ще настъпи скоро — тихо каза Джак. — В Лабиринта. След това няма да има връщане назад. Наваксване. Втори шансове. Сценарият ще бъде всичко или нищо.
— Да — съгласи се Лили.
— Може да стане безумно — каза Джак. — Може да се наложи да направя отчаяни неща.
— По-отчаяни от обичайните ли?
— Мисля си за цяло ново ниво на „драстични“ — каза Джак. — Толкова се радвам, че отново сме заедно. Това е единственото, от което се нуждаех.
Лили го прегърна.
— Ти си най-добрият, татко.
След като тя го пусна, Джак извади телефона си.
— О, като стана дума за родители… Намери защитената папка и потърси имейла от майка си. Той беше озаглавен МОЕТО ПОСЛАНИЕ ОТ ДРУГАТА СТРАНА.
Джак го отвори.
Първият ред гласеше:
Джак, моля те да прочетеш това със Зоуи и Лили.
Джак се обади на Зоуи да слезе в товарния отсек при тях и когато тя дойде, тримата прочетоха заедно последните думи на Мей Мериуедър.
Скъпи мои Кутре, Лили и Зоуи,
Ако четете това, явно е свършено.
Като се замисля, всъщност се гордея много с живота си. Той беше добър, интересен живот. Омъжих се за блестящ човек, когото всички наричаха Вълка, затова и ти, Джак, стана Кутре. Обичах Вълка навремето, но колкото и да беше блестящ, той не бе от най-приятните. Но пък животът след него, след като го напуснах, се оказа чудесен. Прекарах тези години, посветена с радост на единствената ми истинска любов — историята.
Но най-голямото от всичките ми постижения си ти, Кутре.
Тихото момченце, станало мъж. При това най-добрият вид мъж. Не някакъв бездушен герой или дори прочут легендарен воин, а просто човек за другите. Всяка майка би се гордяла с това.
Кутре, верността на твоята весела банда приятели — Зоуи и Лили, Заир и Бенямин,
Скай Монстър (признавам, че не знам какво е истинското му име) и дори на кучетата ти — е просто начинът, по който вселената ти връща онова, което ти си дал първо.
Зоуи — благодаря, че обичаш сина ми. Подобно на повечето мъже, той сигурно не го казва достатъчно, но те обожава. Благодаря.
И Лили. Хлапе. Ти си уникална. И не само защото можеш да превеждаш някакъв древен език. А защото си ти. С твоя блестящ любопитен ум и възхитителната ти личност. В теб има светлина. Нека тя блести. Не позволявай на никого да я помрачи.
(О, и се грижи за татко ти. Той се тревожи за теб. И излизай с хлапето Алби. Харесвам го. През историята момичетата винаги научават твърде късно този урок — не искаш да бъдеш с момчетата с рокерски якета, а с умниците с очила и добри сърца.
А Алби има и двете, че и много повече. Прости на любопитната си баба.)
Е, май е най-добре да приключвам. Предполагам, че имате още работа за вършене. Благодаря, че ми позволихте да участвам в приключенията ви. Историята никога не е била по-забавна.
Прекарах си страхотно.
Мей
Лили заподсмърча и се опита да сподави риданията си.
Зоуи прегърна Джак.
Никой от тримата не каза нищо.
Джак си мислеше за майка си. Дребна на ръст, но великан по ум, тя беше корава и силна, непоколебима и страховита. Надарен учител, вдъхновяващ историк и страхотна майка.
— Ще ни липсваш, мамо — прошепна той.
— Джак, започваме да се спускаме към Кайро — чу се гласът на Скай Монстър от говорителя. — Градът изглежда заспал, явно от звъна на камбаната, но виждам някакви прожектори при пирамидите. Някой е стигнал там преди нас.
Международно летище Кайро, Кайро,
Египет 26 декември, 02:00
7 часа до затварянето на портите на Лабиринта
Международното летище на Кайро беше напълно притихнало.
Нищо не помръдваше.
Въпреки че беше два след полунощ, при нормални обстоятелства щеше да има някакво движение — камион на техници, микробус за кетъринг и другите обичайни нощни дейности на едно международно летище.
Но тази нощ поради камбаната на сирените целият Кайро, включително летището му, беше смълчан и пуст.
Различните микробуси, камиони и полицейски коли при летището бяха неподвижни, някои от шофьорите им бяха клюмнали върху воланите.
Дори военните машини в единия ъгъл на летището — товарен самолет „Херкулес“, два щурмови хеликоптера и няколко джипа с монтирани 50-мм оръдия — бяха напълно неподвижни на пистата, а войниците, пилотите и техниците лежаха на земята до тях.
Така че С-5 „Сюпър Галакси“ на Джак се приземи безпрепятствено, без никой да се свърже с него от кулата на летището.