Щом докоснаха земята, Джак се обърна към двамата най-важни хора в живота си.
— Зоуи, Лили. Искам и двете да извършите Падането с мен. Само човек с белег на дланта може да седне на трона в центъра на Върховния Лабиринт в края на всичко това. Не ми се иска да го казвам, но може не всички да стигнем до този момент, затова ако и тримата носим белега, ще имаме по-добър шанс. Съгласни ли сте?
— Да — сериозно отвърна Лили.
— Разбира се — каза Зоуи.
Веднага щом големият самолет спря, тримата изтичаха навън, следвани от Пух и Стреч.
Скочиха в една полицейска кола наблизо, запалиха и потеглиха към Кайро.
Алойзиъс, който все още беше замаян от съня на сирените, остана с Истън да пази самолета заедно с малкия легион бледолики в товарния отсек. Сестра Линда и Трейси Смит също останаха на борда, за да продължат с проучванията и да търсят начин за произвеждане на по-големи количества от серума на Трейси.
Полицейската кола на Джак се носеше към пирамидите, които се издигаха над западния край на града.
Беше 02:01.
Луната щеше да застане точно над Гиза в 02: 25. Разполагаха с двайсет и четири минути.
„Космодрум „Западни“, Либия
Либийска пустиня
26 декември, 02:00
Докато Джак с екипа си пристигаше в Кайро, Алби и Руфъс пристигаха на тяхната дестинация… в Либия.
На космодрум.
Работещо съоръжение за изстрелване на сателити, разположено насред огромната Либийска пустиня, на около сто и шейсет километра от Средиземно море.
Ченето на Алби увисна, когато го видя.
Мащабите му бяха невероятни. Просто казано, космодрумът беше огромен във всяко отношение.
И за това имаше причина.
Докато съвременните частни съоръжения за изстрелване на сателити са доста компактни, с малки ракети и минимално въздействие върху околната среда, този космодрум беше построен от Съветския съюз през 70-те години на миналия век, в разгара на Студената война.
Руснаците бяха построили космодрума по време на управлението на Муамар Кадафи (разбира се, след като му бяха платили огромен подкуп), за да изстрелват спътници на геостационарна орбита от място, намиращо се по-близко до екватора.
Достигането на подобни орбити беше много по-трудно от другите съветски космодруми — Байконур в Казахстан и Восточни — или „източен“ — в Сибир. Затова първоначалното име на съоръжението беше „Западни“.
Тъй като беше построен от съветски инженери, космодрумът беше много сив, много грозен и много, много голям. Трите силоза, приютявали навремето руски многостепенни ракети, бяха високи по двайсет етажа. Релсите, които водеха от тях до площадката за изстрелване, бяха широки колкото четири камиона, паркирани един до друг.
Централното място в космодрума се заемаше от ракетната площадка.
Тя беше построена в същия груб съветски стил като онази в Байконур. Иначе казано, представляваше гигантска метална платформа, която благодарение на две колосални бетонни колони стърчеше от ръба на почти отвесна скала над огромна циментова чаша с дълбочина шейсет метра.
По време на изстрелването, когато ракетата се издигаше от площадката, опашката й от нажежени газове попадаше в чашата, без да засяга командните сгради горе.
След множеството изстрелвания през последните четирийсет години бетонната повърхност на чашата беше почерняла като стените на стара камина.
Защото космодрумът все още работеше. След рухването на Съветския съюз през 1989 г. той бил занемарен, но с появата на частни компании за изстрелване на сателити бе купен от европейска корпорация и преоборудван.
Затова, когато самолетът приближи космодрума, Алби видя на глухото оранжево сияние на охранителните светлини модерна ракета — висока, бяла и стройна, поставена на площадката и готова за изстрелване.
Руфъс също беше силно впечатлен.
— Мътните да ме вземат, виж само размерите на това място.
Но когато приближиха, лицето на Алби посърна.
Той видя контролната кула на космодрума — четириетажна сграда, която приличаше на умалена версия на кулата за въздушен контрол на някое летище.
Всичките й прозорци бяха изпотрошени от силна експлозия.
И в този момент Алби се досети.
— Хората на Растор явно са имали същата идея — каза той. — Използвали са средствата за комуникация тук, за да установят контакт с втория роувър на Луната и да открият пиедестала, когато Растор е изпълнил Падането в Йерусалим. След това са го покрили отново с фолиото и са унищожили кулата, така че противници като нас да не могат да използват отново апаратурата. Мамка му!