Лили ахна.
— На двеста и четирийсет километра източно ли?
Секунди по-късно на екрана се появи зърнеста картина.
Тя показваше адска гъба, издигаща се над пустинята на Аризона. Надписът под картината гласеше: ИЗВЪНРЕДНИ НОВИНИ — ЯДРЕН ВЗРИВ НЕДАЛЕЧ ОТ ТУСОН, АРИЗОНА.
Отговорът на монасите при Големия сфинкс беше моментален:
— Луцифер, докладвайте!
Никакъв отговор.
— Луцифер, обадете се!
Пак нищо.
Джак преглътна. После включи сателитната си радиостанция.
— Алби, пристигна ли на космодрума?
— Току-що, Джак. Имаме малко проблеми, но може би ще намерим начин да установим връзка с един от роувърите на Луната.
— Правете каквото е нужно — каза Джак. — И си пазете гърба. Лошите явно не искат никой друг да изпълни Падане и могат да дойдат за вас.
Космодрум „Западни“
Либийска пустиня
В либийската пустиня се провеждаше демонстрация на майсторско пилотиране.
Внимателно управляван от Руфъс, Су-37 приближи върха на шейсетметровата ракета, стояща на площадката на космодрума.
Ракетата приличаше на гигантско копие, насочено към небето и поддържано от метални подпори.
Преди да бъде изстреляна, тя се крепеше в метално скеле — плетеница от асансьори, стълби, платформи, тръби за вода, газ и гориво и работни помещения. Изумителното в случая беше, че цялото скеле можеше да се дръпне назад на огромните си панти подобно на разтварящо се цвете, преди ракетата да се понесе с рев към небето.
Когато Изтребителят-бомбардировач стигна върха на ракетата, стъкленият похлупак на кабината му се отвори и дребната фигура на Алби изпълзя на едното крило и скочи на най-горната платформа на гигантското скеле.
След което се затича към върха на ракетата.
Блъскан от вятъра, Алби спря до ракетата над пустинята. Заради допълнителните шейсет метра дълбочина на чашата му се струваше, че се намира на замайваща височина.
От това място можеше да вижда на километри във всяка посока. Равният терен наоколо се простираше чак до тъмния хоризонт, без да бъде прекъсван от нищо.
Толкова навътре в пустинята звездите обсипваха цялото небе.
Огромната пълна луна, толкова ярка, че можеше да чете на светлината й, се намираше на изток, почти директно над Гиза в Египет.
Алби нямаше време да се възхищава на гледката.
С помощта на автоматична отвертка той бързо свали един панел от конусовидния нос на ракетата, разкривайки различни датчици, кабели, мигащи лампички и малка клавиатура с компютърен екран.
Това беше навигационната и комуникационна система на ракетата.
Основната част на ракетата, шейсетметровото й тяло, се заема от горивото. Работната част е в носа й. Именно там се намира цялата авионика и електроника, включително инструментите за насочване и комуникация, както и спътникът (често съвсем малък), който трябва да бъде изведен в орбита.
С помощта на ТЗ кабел Алби свърза лаптопа си с комуникационната конзола на ракетата и влезе в системата.
— Как се справяш, хлапе? — попита гласът на Руфъс в слушалката му.
— Свързвам се с комуникационната система на ракетата — отвърна Алби.
Това беше блестящата идея на Руфъс.
Трябваше им достатъчно силен сигнал, за да достигне до Луната, която беше отдалечена на 386 000 км от Земята. Малко превозни средства на света разполагаха с подобна система. Ракетите бяха едни от тях. И Алби щеше да я използва, за да поеме контрол над един от лунните роувъри.
Той чукна няколко клавиша, за да накара комуникационната система на ракетата да търси приемник на повърхността на Луната…
… и не след дълго на екрана се изписа:
ОТКРИТ Е 1 ПРИЕМНИК
КОД: RC-7D4 КОСМИЧЕСКА ПРОГРАМА НА РУСИЯ
ТИП: ЛУНОХОД МОДЕЛ VS-12-D
Алби подаде команда на компютъра да поеме управлението на лунохода и на екрана се появи картина, показваща лунната повърхност.
— Леле… — промълви Алби.
Пейзажът на екрана беше досущ като онези, които беше виждал на множеството документални филми за лунните мисии.
Всичко беше сиво — земята, скалите, камъните. Всяка сянка беше тъмна — наистина тъмна.
Недалеч беше спрял друг луноход — американският роувър от „Аполо 15“.
И до него имаше нещо, което, макар и сиво на цвят, очевидно не беше от естествен произход.
Пиедесталът.
Нямаше съмнение, че е извънземен.
Беше с правоъгълна форма, с рязко отсечени ръбове и съвършено равна горна повърхност.
Но беше покрит с тънък лист сребрист материал — термичното фолио, което щеше да блокира лъча към Земята.