— Бинго — каза Алби.
Отне му минута да схване как да управлява лунохода и механичните му ръце. Не беше лесно. Технологията беше много стара и не особено отзивчива. Когато успя да хване фолиото с щипката, тя се спря на място и отказа да помръдне.
Алби току-що беше успял да хване фолиото, когато гласът на Руфъс прозвуча отново в ухото му.
— Ъ-ъ, хлапе. Имаме проблем. Нещо приближава, при това бързо.
Алби рязко се обърна и погледна нагоре, опасявайки се, че е изстреляна поредната ядрена ракета, за да унищожи космодрума.
И го видя.
Малка светеща точка сред звездите.
Само че тази „звезда“ се движеше. Бързо.
Идваше от север.
Към тях.
Приближаващ самолет или нещо подобно.
Алби си погледна часовника.
02:24
След една минута Луната щеше да застане над Гиза. След това Джак щеше да разполага с тринайсет минути да изпълни Падането.
В този момент нещо се отдели от приближаващата се светлина — нещо тъмно и правоъгълно, което полетя надолу към космодрума.
Каквото и да бе, не беше ракета.
Нещото се устреми надолу и се заби в земята само на триста метра от ракетата и Алби, вдигайки облак от прах и пясък.
Алби впери поглед в облака, зачуден какво е това.
Постепенно прахта се разнесе и той видя дълъг черен контейнер.
Това беше СВД-ИУМ — система за въздушно доставяне на издръжлив на удар материал, идентична на онези четири, които бяха стоварили бронзовите в Новодевическия манастир в Москва.
Със силен трясък четирите стени на контейнера се отвориха едновременно, разкривайки шейсет бронзови, които незабавно се насочиха към ракетата на площадката за изстрелване.
— Ох, по дяволите — изруга Алби и включи радиостанцията си. — Джак! Стигна ли вече до храма под Сфинкса? Установих връзка с Луната. Побързай, че току-що от небето се стовариха бронзови и в момента идват към нас!
Колата на Джак наби спирачки и вдигна облак прах зад някакви музейни сгради на стотина метра от Големия сфинкс.
Неколцината монаси на Омега на главата на гигантската статуя не го забелязаха, а продължаваха да се гледат, объркани от внезапното прекъсване на връзката с Аризона.
Джак включи радиостанцията си.
— Разчисти пиедестала, Алби! Влизаме!
На върха на ракетата високо над космодрума, докато бронзовите напредваха към него по площадката, Алби пое управлението през комуникационната система…
… и руският луноход запълзя назад, сграбчил в механичната си ръка фолиото, като го сваляше от древния пиедестал…
… когато се случи нещо неочаквано.
Луноходът внезапно потегли напред и избута сребристото фолио обратно на пиедестала, покривайки го отново.
— Проклети руски системи! — изкрещя Алби и продължи да се бори с управлението, докато не разбра какво се е случило.
Беше някаква автоматизирана маневра, програмирана преди години в лунохода. Резултатът беше, че всеки път, когато Алби го караше да се премести назад, луноходът заемаше отново първоначалната си позиция, като връщаше фолиото върху пиедестала.
— Добре, мога да го направя — каза си Алби. Просто трябваше да държи управлението през цялото време. Отново върна лунохода назад и фолиото се дръпна от пиедестала точно когато…
… часовникът отброи 02:25…
… и — бам! — ослепителен яркозелен лъч блесна от пиедестала и се насочи към платото Гиза на Земята.
Тримата монаси на Омега върху главата на Големия сфинкс отскочиха изненадано, когато яркият зелен лъч се устреми надолу в шахтата през дупката в темето на статуята.
Лидерът им брат Илай се оказа достатъчно съобразителен, за да се сети какво става.
— Някой е разкрил пиедестала на Луната! — извика той, осветен от неземната зелена светлина. — Пазете входа! Трябва да изпълня Падането!
Той забърза към дупката, скочи в металната кошница, закачена на металното въже, и се понесе надолу по шахтата, докато другите двама монаси се обърнаха, за да пазят.
Миг по-късно два изстрела ги повалиха и Джак Уест-младши, Зоуи и Лили се изправиха върху главата на Големия сфинкс.
Джак погледна в дупката.
Моторната лебедка продължаваше да се върти шум но, спускайки брат Илай надолу в мрака.
— Още ли сте съгласни да изпълните Падането? — попита Джак.
— Винаги — отвърна Лили.
— Абсолютно — каза Зоуи.
Със силно изтракване лебедката спря да се върти.
— Стигнал е до храма! Нямаме много време. Лили, хвани се за мен. Зоуи, спусни се след нас!