Лили обви с ръце врата на Джак, който пристъпи под зеления лъч и се хвана за металното въже.
После обви с крака въжето и се спусна в тясната отвесна шахта, пробита в главата на Големия сфинкс.
След секунди, окъпани в зелената светлина на лъча от лунния пиедестал, Джак и Лили се озоваха в огромна пещера с куполовиден таван.
Подобно на другите планини, Падащият храм се намираше точно под тях.
Беше същият като другите — с формата на гигантски пумпал, с тежка горна половина и лека долна. Висеше на могъщи древни вериги, закрепени за тавана. В центъра му се издигаше внушителен обелиск, заобиколен от четири по-малки.
Брат Илай — тъкмо излизаше от кошницата, непосредствено до централния обелиск — ги видя.
Втурна се към олтара в подножието на обелиска и посегна към четирите изображения на човешка длан с релефните издатъци във формата на буквата W.
Притисна длан в едно изображение…
… и Падащият храм се освободи от веригите и пропадна надолу…
… точно когато Джак и Лили, следвани от Зоуи, се пуснаха от въжето, полетяха към най-горното ниво на храма и се приземиха на него точно когато тежката древна структура започна церемониалното си Падане.
В Либия Алби продължаваше да управлява лунохода от върха на ракетата, като трескаво поглеждаше надолу.
Отекна стрелба — Руфъс обърна самолета и откри огън.
Куршумите му отнесоха няколко бронзови, но простият факт беше, че те бяха твърде много.
Четирийсет бронзови стигнаха подножието на скелето и се закатериха към Алби.
Но той не можеше да се махне. Трябваше да се увери, че луноходът няма да върне фолиото върху пиедестала, преди Джак и останалите да са изпълнили Падането.
— Лошо, много лошо… — промърмори Алби.
Освободен от веригите си, Падащият храм полетя с плашеща скорост към зейналата паст на широката шахта под него.
Пропадаше бързо, като набираше скорост.
Монахът Илай се смая, когато Джак, Лили и Зоуи се приземиха зад него и опряха длани върху другите три изображения точно когато храмът профуча през горния пръстен на шахтата.
Трите линии на символа се врязаха в техните палци, показалци и средни пръсти, докато Храмът продължаваше да се носи устремно през шахтата.
— Бързо! — извика Джак. — Трябва да стигнем до долния олтар преди храмът да е минал втория пръстен!
И надпреварата започна.
Вятърът свистеше около Джак, Лили, Зоуи и Илай, които скачаха надолу по нивата на горната половина на храма. Монахът, брат Илай, имаше малко предимство.
Стените на шахтата профучаваха покрай тях.
Зелената светлина на лъча осветяваше всичко.
Джак, Лили и Зоуи стигнаха до средната част на храма и забързаха по стълбата към пръстените на долната половина.
Джак зърна Илай на няколко крачки пред тях — тичаше към следващата стълба в противоположния край.
Подгони го, следван от Лили и Зоуи.
В същото време в Либия четирийсетте бронзови се бяха покатерили до средата на скелето и се приближаваха към Алби при върха на ракетата.
Алби ги погледна нервно, без да престава да държи управлението, за да остави лунния пиедестал открит.
— Джак! Приключи ли? Тук си имаме сериозен проблем!
— Още не, Алби! — извика Джак, докато скачаше на следващото ниво. — Задръж лъча още малко, докато стигнем долния олтар!
И продължи надолу по пръстени и стълби, докато не се озова на най-долното и най-малко ниво на храма…
… където се озова срещу едрия брат Илай, който му препречваше пътя към долния олтар, на две крачки зад него.
Стените на шахтата продължаваха да профучават около тях.
— Не успя, капитане! — извика Илай. — След секунди ще минем през втория пръстен, а ти няма да си опрял длан в олтара…
Джак нямаше време за речи, така че просто се хвърли напред, подхвана Илай и го събори настрани, докато Лили и Зоуи се втурнаха покрай тях и бързо опряха дланите си в две от изображенията на долния олтар.
Бронзовите вече бяха само едно ниво под Алби и продължаваха да се катерят неумолимо.
Първият подаде глава на нивото на Алби.
Бам!
Алби го застреля в главата с един от специалните си куршуми.
Бронзовият отлетя назад и изчезна от поглед.
По-бързо, Джак…!
Илай и Джак се бореха на най-долното ниво на Падащия храм.
Илай, който беше едър, силен и бърз, успя да се озове зад Джак и го сграбчи в душеща хватка.
После извади дълъг извит нож и замахна да му пререже гърлото, но Джак рязко се извъртя и се хвърли напред, повличайки Илай със себе си, така че челото на монаха се блъсна в каменния ръб на олтара.