Изпратил търговецът слугата си, надарил го богато и на прощаване му казал:
— Стигне ли те беда, обади ми се, ще ти помогна.
Мъчно му било дори на сиромаха да напусне господаря си, но много му се искало да види близките си. Сбогувал се и тръгнал.
Вървял, вървял, по едно време, какво да види — на пътя се търкаля нещо шарено. Не го вдигнал, забравил какво му казал добрият търговец, но като отминал, спомнил си, върнал се и го вдигнал. А то било змийска опашка. Сложил я той в пазвата си и продължил пътя си. Стигнал до своя двор, но не познал къщата си — пред него се издигал цял дворец. Заровил сиромахът змийската опашка пред външния праг, влязъл вътре и попитал:
— Какво се е случило, откъде е всичкото това богатство? Разказали му, че търговецът им го е донесъл.
Разбрал тогава сиромахът, че търговецът нарочно го е питал какво иска за своя труд и че не само две петачета е носил на семейството му; разбрал, но нищо не казал на близките си.
А те не можели да му се нарадват: наобиколили го, запрегръщали го и го зацелували, разпитали го как е прекарал тези три години в чуждата земя.
Станали на другата сутрин и що да видят — само за една нощ израснала пред самия им праг висока топола, цялата отрупана с бисер и скъпоценни камъни. Откъснали няколко, а на мястото им се появили нови.
Жената попитала мъжа си:
— Какво е това? Откъде се взе?
Нищо не казал мъжът, скрил как и от какво е израснала пред прага им тази топола.
А в същия град живеел един княз. Той му завидял много: как така един сиромах, доскоро слуга, да забогатее толкова, че да се облича по-добре от всички в града, да носи сребърен пояс, какъвто няма никой, и всички все него да гледат и за него да приказват!
Решил князът, каквото и да стане, но да напакости на този честен и добър човек. Устроил разкошен пир, поканил гости, а на слугите си заповядал:
— Не слагайте нито един нож на трапезата!
Насядали всички гости да ядат и да пият, поднесли им различни блюда, варени и печени, но колкото и да търсили, не видели нито един нож на трапезата. От всички страни се разнесли гласове:
„Нож, нож донесете!“
Никой не донесъл нож.
Станал тогава някогашният сиромах, извадил кинжала си и го подал — на стопанина. Князът взел в ръце кинжала, погледнал го и рекъл:
— Какво е това? Кой ти е дал този кинжал? Това е кинжалът на баща ми, кога си го откраднал?
Засрамил князът някогашния сиромах, опозорил го пред всички гости. Само че онзи не простил обидата. Запрепирали се двамата и решили спора си така: ако князът разбере от какво и как е израснала чудната топола — и кинжалът ще стане негов, и всичко, на което сложи три пъти ръка, ще е негово; не разбере ли — и кинжалът, и цялото богатство ще остане на сиромаха.
Сговорили се, определили срок: и ден, и час — за всичко се споразумели. А сиромахът останал в двореца.
Подкупил князът една стара магьосница и я изпратил при жената на този честен човек да узнае от какво е израснала тополата. Подучил я какво да говори — и й обещал щедри дарове.
Отишла магьосницата в това щастливо семейство, поздравила стопанката със сладки думи, заумилквала й се и почнала да я разпитва — от какво и как се е появила тополата.
Замаяла й се главата на стопанката от сладките думи на магьосницата и обещала да разбере всичко от мъжа си.
През нощта, когато другите заспали, жената почнала да разпитва мъжа си:
— Ако ме обичаш, кажи ми, как е поникнала тази топола?
— Остави ме, жено, не ми е до приказки сега, пък и защо ти е да знаеш? Това не е твоя работа! — рекъл мъжът й.
— Как да не е моя работа? Аз жена ли съм ти, или не, та не искаш и да говориш с мене. Да не съм ти враг, та нямаш и капчица вяра в мен?
Разсърдила се жената на мъжа си, взела да се кара с него и стигнало дотам, че го придумала да й разкаже как е станало всичко. Зарадвала се жената, почнала да милва мъжа си:
— Колко си добър и мил, ето на, такъв мъж обичам!
Отишла й пак на гости старата магьосница. Заприказвала сладко-сладко, започнала да се подмилква на стопанката и да я разпитва за тополата.
Разказала й жената всичко, което узнала от мъжа си. Зарадвала се магьосницата и побързала да отиде при княза, да му каже, че е успяла, и да получи обещаната награда.
Научил всичко князът, зарадвал се; не може да дочака кога ще получи цялото богатство на някогашния сиромах. Обещал дори на хитрата магьосница да й позволи да обере веднъж чудната топола.
А предишният слуга изпратил да кажат на господаря му каква беда го е постигнала. Търговецът се приготвил завчас и му се притекъл бързо на помощ.