— Не шавай де: що е попово, то е готово…
Заргов се отстрани от портата. Той се запъти към изхода на коридора, като търсеше с поглед някого. В това време се зададе срещу него от другия завой, който правеше коридорът, противникът му Юрданов. Лицето му беше пребледняло от злоба. От три години как се влачеха по съдилища, колчем случайно се срещнеха, погледите разменяха мълчаливо искри от дълбока омраза и ярост дива. Те и сега бяха бледни от гняв и устните им трепереха.
Заргов решително пресрещна Юрданова.
— Юрданов! Предлагам помирение на каквито щеш условия! — каза му той и му подаде ръката си.
— Господин Заргов, благодаря, вие взехте думите ми из устата… Аз имах да ви направя същата молба… — каза Юрданов и стискаше крепко подадената десница.
Те се гледаха и двамата взаимно учудени от добрата си воля и готовност за помирение.
— За да си обясните защо аз пръв правя тая постъпка и толкова късно — каза Заргов, — трябва да ви обадя един извънреден случай: сега, като стоях там, чух през тая порта…
— Аз пък чух през другата… — пресече го Юрданов. — Ела да идем у дома.
И те слязоха бързешката из стълбите.
Само адвокатите им слушаха резолюцията.