Е, събудих се, а в устата ми — вкус на подправена с прогнили ягоди пръст. И нещо ми опира в бузата. Дъвка!
Много ясно, ще кажете — сомнамбулизъм. Имал съм си скрита дъвка вкъщи и съм я взел насън, а вкуса, то това вкусовите рецептори подсъзнанието лесно ги лъже. И аз така си помислих и забравих случая. Обаче следващата нощ пак сънувам сладкарницата и дъвките, и пак се събуждам с дъвка в уста. Него ден имах тежка сутрин, събота беше, та реших да си полегна на обед и хоп, пак сладкарница, пак дъвка.
Мама му стара, взех да се ядосвам, щото и в неделя същата работа, пък и на лягане, пия си аз биричката и за малко да се задавя с дъвката. И като се почна, през три часа, през два часа, през час, та и през минути. Човек не може зъбите да си измие! Плюнеш едната и друга ти засяда между зъбите…
Е, научих се да си мия зъбите с дъвка в устата. Научих се и да ям. Така де, натикваш си я горе на венеца, назад и с малко практика спираш и да я усещаш. Малко й е гаден вкусът после, особено ако си ял нещо мазно, но не е фатално. Човек с всичко свиква…
Чакай сега, докторе. Ти си ми семеен лекар, знам, че не си психиатър! Имай малко търпение, нали на това му се вика да си кажеш анамнезата! Та значи, реших, че като не мога да се отърва от тоя глупав „Идеал за балончета“, ще си го дъвча и ще му се наслаждавам колкото мога, поне вкусът му не мръдва и със седмици да го жвакаш. Обаче не, след ден-два пак взе да се появява дъвка. Втора. Два „Идеала“ — става. На третия плюеш и пак се почва. Обаче много взеха да се застигат тия дни. Един след друг, да се чуди човек какво ще стане като съвсем зачестят, не можеш ги разжвака достатъчно бързо, пък не иде като оная дето вместо думи жаби плюела, да плюеш дъвки, нали?
Гаджето взе да се сърди. „Що не земеш да я глътнеш тая дъвка бе, дърво с дърво такова!“ — вика. Помъчих се да й обясня, че с новите дъвки не знам, обаче баба ми е казвала, че ако глътнеш един такъв „Идеал“, ти залепва в червата и край, после операция. Ама онзиден, в тролея, на Полиграфията, шофьорът като лашна здраво спирачките, чак си глътнах дъвката. Момчето вика: „Извинявайте, дръжте се, електрониката нещо се прецака!“. След дъжд качулка, за малко да се задавя!
И край. Никакви дъвки повече. Направо нов човек, докторе! Звъннах на гаджето, поляхме събитието както му е реда и си легнах да спя като праведник.
Отървал съм се, казваш? Де да беше, докторе! Обаче вчера усетих тежест в стомаха и ми беше лошо, и до вечерта качих към кило и нещо… Днес ли? Нали за това съм тук. Много ми е зле, пък днеска ги и напипвам. Едни такива кубични, ръбести, с неравни страни. Ей ги, виж. С операция дали ще стане, а? Много боли, докторе!