На хоризонта не се забелязва и следа от кьорав спонсор или — да не сбъркам дългата дума: спомоществовател за една книга, а камо ли за друга и трета… а и те ще бъдат поотделно опоскани и проскубани.
Решението е — Гювеч! Гювеч с три и повече раздела! Единство на форма и разнообразие на съдържание!
Тодор Дашков е знаел за профилактичната роля на литературния критик. (Викаше ми Вили Кюстендилски, щото засякъл като ме поръчвали. Цялата компания били на Кюстендилските бани, надявал се леля Вичи да зачене.) Беше добронамерен към мене, също като К.К. и Енчо Мутафов ме предпазваше от евентуални и други такива — груби грешки:
— Внимавай, Вили Кюстендилски! — ме предупреждаваше при съответния повод — Като пишкаш, оглеждай се за котето! Да не ти излапа карначето! Хвърля се като коте на суджук! Какво прайваме после! Хи-хи-хи! Хи!
Такава — профилактична, е ролята на истинския и добронамерен литературен критик, редактор и приятел на човека (пишещия)! Поне аз така го чувствам.
Друго, също така важно, преимущество на гювеча е — в неговата безапелационна готовност да приема и приема, още и още разна информация. В буквалния гювеч, може да надробите какъв ли не асортимент зарзавати: чушки, грахче, доматки, картофки, бамийки, райкин боб, патладжан, лук — да го препълните догоре; като отпреди сте запържили какви ли не мръвки: в северозападната част на наш’та махла боготворят гювеч със сегменти от телешки опашки; на югоизток — разна овча мръвка; на север — с-с-с-свински какви да са; после предпочитанията се омешват и се стига до пълен хаос, само да е мръвка! Та, мисълта ми беше… чакайте, че се покапах… както е рекъл дядо Айнщайн, в теорията си относно относителността: Няма увеселителен параход, който да е така претъпкан с екскурзианти, че да не може да поеме поне още един-двама!
Това двойно повече се отнася за двойния гювеч: Няма гювеч, който да не може да приюти в ароматните си и вкусни обятия още и още вкусотии; колкото и да прелива от компоненти и заливката му с N яйца с магданоз и копър да е потекла по везаната покривка: няма юнаци, на които да им се е опънал който и какъвто и да е гювеч! Виното може и да им е артисало — гювечът никога! Трябва повече вяра в юнаците — читатели! И доверие!
Препрочетох с умиление това Похвално слово за айнщайновия гювеч! Доста е скромно. Както е казано: скромността краси гювеча!
Да приключим, засега, с Разчоплени сантименти и да надникнем в друга преградка!
Живот и здраве, ако е рекъл Дядо Господ или който е там — легитимният Създател, ще разчопля и следващите Сантименти за: Времето — в което бяхме и сме; за Професията — която усъвършенствах през целия си съзнателен живот, докато установя, че живопис къща не храни; Хората с които съм общувал и са значели нещо за мене, а и аз за тях; Брат ми Сашо — отишъл си огорчен от Този свят и с когото бяхме еднакви и различни; и както се разплита чорап — кой ли знае още колко…