Двоен изстрел
Стивън Ледър
Колекция „Страсти и куршуми“
Предица „Световни бестселъри“
Сигурната смърт е негова неподражаема визитка…
Убиецът - най-ефективният килър в света, хладнокръвен, прецизен, неуловим. Анонимен професионалист с уникална „визитка“ — двоен изстрел. Един в главата и един в сърцето на всяка от жертвите.
Примамката - бившият сержант от 22-ри полк на специалните въздушнодесантни части Майк Крамър. Когато ФБР успява да открие името на следващия от списъка на наемния убиец, Крамър заема мястото му.
Скрит коз - терористът от ИРА Дермот Линч обвинява Крамър за смъртта на своята годеница и жадува отмъщение…
Играчите са по местата си.
Картите за последната смъртоносна игра са раздадени…
Високи залози, игра на нерви и хладнокръвно търпение до проехтяването на първия изстрел – вторият е въпрос на престиж. Ще бъдете ли достатъчно хладнокръвни? - Sunday Express
Ярки образи, неочаквани обрати, динамичен и интелигентен сюжет – книгата ще достави истинско удоволствие на почитателите на хубавия трилър. – Daily Telegraph
Двама убийци, една примамка и твърде много мотиви за убийство. Кой ще стреля първи и колко изстрела ще са необходими, за да бъде заловен убиецът? – Goodreads
© СББ Медиа АД, 2016
На Уанда
Тя беше най-богатото момиченце на света. С богатство отвъд най-алчните мечти, почти извън всякакви представи. Докато играеше на пясъка и се смееше и бягаше от вълните, облеченият в бяло сервитьор бавно бършеше една кристална чаша и се опитваше да си представи какво ли е да имаш толкова много пари. Само лихвата върху лихвата беше повече, отколкото той би изкарал за цял живот. За хиляда живота — може би. Лъскаше кристалната чаша прилежно и когато я вдигна към средиземноморското слънце, тя заискри като диамант. Носеше бели памучни ръкавици, за да не оставят пръстите му следи по безупречната повърхност. Постави я върху поднос от масивно сребро и посегна за друга чаша.
Момиченцето коленичи до водата и вдигна нещо, може би рак или пък красива мида, и изтича по плажа към своите попечители, които седяха заедно под огромен чадър. Мъжът беше дядо й, също богат, но съвсем не колкото нея. Жената беше баба й, суха като люспа и увита в черен шал въпреки жегата. Момиченцето им показа намереното и те се усмихнаха мило. Че го обичаха и имаха най-нежни чувства към него, беше несъмнено. Дори от поста си на тридесетина метра от чадъра сервитьорът го виждаше в очите им. Старецът разроши мокрите коси на детето, чийто смях звънна като стъклена камбанка. Старата жена се усмихна с беззъбата си уста и каза нещо на гръцки.
— Не, бабо — заплаши я момиченцето. — На английски. Днес трябва да говорим английски.
Сервитьорът вдигна втората чаша и я разгледа. Момиченцето учеше английски, испански и руски, освен собствения си език. Беше само осемгодишна, но вече я възпитаваха за живота, който я очакваше. Живот с богатство и власт, живот, какъвто малко други хора по света биха повярвали, че съществува. Какво ли би било да имаш толкова много, чудеше се сервитьорът. И все пак, мислеше той, детето е за съжаление, защото огромното богатство бе дошло на много висока цена. Момиченцето беше сираче — бащата и майката бяха загинали при една катастрофа със скоростна моторница предишната година. Сега, докато се смееше и играеше, имаше за компания единствено старите си попечители и мъжете с черни очила.
Телохранителите бяха трима, едри мъже с широки рамене и яки мускули. Застанали близо до чадъра, те постоянно въртяха глави, въпреки че дори и на километър от тях нямаше непознати. Плажът беше частен, на частен остров, един от дузината домове по света, притежавани от нейния доверителен фонд, но телохранителите не си позволяваха никакво разконцентриране. Носеха шорти и ярко оцветени ризи, а по носовете си имаха бели петна от плажен крем, но никой не би ги сбъркал с почиващи. От време на време морският бриз надигаше свободно увисналите им ризи и разкриваше револвери или полуавтоматични пистолети в кобур. Освен тримата телохранители на плажа в къщата имаше други двама, а още десет спяха или си почиваха в бунгалата до плувния басейн. Момиченцето се намираше под охрана всяка минута всеки ден; дори и докато спеше, двама мъже стояха пред вратата на спалнята, а други двама — под прозореца. Беше най-богатото момиченце на света и най-добре пазеното.