Ново поклащане на глава.
— Посетители?
— Не, според съседите. Не е общителен, но е достатъчно приятелски настроен към местните хора. Не крие кой е.
— Браво, момче, добре се справяш.
Дейви се усмихна гордо, когато Линч завъртя ключа на запалването.
— Хайде да се поразходим до къщата му, докато той е там — каза Линч. — Показвайте ми пътя.
Томас Маккормак гледаше вълните по повърхността на реката.
— Как мислиш, Джо? Ще клъвне ли?
Джоузеф Конъли се усмихна.
— Всичко е в китката, Томас. Опитай.
Маккормак замахна назад и хвърли мухата, която описа дъга през въздуха. Падна във водата, но пъстървата упорито отказваше да кълве. Конъли се усмихна.
— Прав си, лукава стара мръсница е тази риба.
Маккормак нави влакното. Двамата мъже стояха в бързата вода до над коленете вече тридесет минути, без никой да хване нищо, и още по-малко огромната пъстърва, за която се говореше, че обитава сенчестото място под бука до реката.
— Хайде, да видим ти какво можеш — каза Маккормак. Премести роговите очила нагоре по носа си. Очилата и сивеещата коса му придаваха вид почти като на училищен директор и съвсем не подсказваха за ролята му във Военния съвет на ИРА, роля на човек, който редовно взема решения за нечий живот или смърт. Именно една негова безстрастна реч беше довела до избухването на огромна кола-бомба, причинила щети за милиони лири на лондонския финансов център, пак негова беше идеята да се доведе американският снайперист с мощната пушка, който уби половин дузина членове на силите за сигурност с изстрели от невероятно разстояние.
Конъли беше сред хардлайнерите във Военния съвет и един от най-силните критици на прекратяването на огъня през 1994 г. и на последвалия мирен процес. Неговото недоверие към правителството на Великобритания граничеше с параноя и доста се наложи да го убеждават, преди да се съгласи да подкрепи мирната инициатива на Джери Адамс.
Маккормак гледаше как Конъли хвърля мухата с плавно, спокойно движение, на което не можеше да не се възхити. Конъли ловеше риба с муха повече от половин век, а в сравнение с него Маккормак беше новак, но дори и още сто години да можеше да лови риба, не смяташе, че би станал така добър, както стария.
— Хайде, гадино мръсна, не е ли това най-хубавата, най-вкусната муха, която си виждала? — прошепна Конъли на невидимата си жертва. Маккормак затаи дъх, уверен, че този път рибата ще клъвне, но лъскавата синя муха остана недокосната на повърхността.
— Определено не ми е ден — изръмжа Конъли, докато навиваше влакното.
Маккормак извади плоско оловно шише от вътрешния джоб на памучното си яке, разви капачката и го предложи на другия. Осеяната с кафяви петънца ръка на Конъли трепереше леко, когато пое бутилката, но Маккормак се престори, че не забелязва това. Конъли беше станал на седемдесет съвсем наскоро и макар мисълта му да оставаше остра като бръснач, се говореше, че развил паркинсонова болест. Това не беше като да е инвалид, а и Маккормак забеляза, че ръцете на Конъли не трепереха, когато се концентрираше върху риболова. Маккормак се надяваше, че слуховете са неверни и треперенето е само симптом на възрастта, както оредяващата бяла коса, кафявите петънца и слуховия апарат, затъкнат зад дясното ухо. Старецът отпи от шишето, върна го и започна да връзва друга муха на влакното.
— Този Крамър? — каза, без да вдига поглед. — Какво мислиш?
Маккормак се усмихна. Хитрият старик беше прочел мислите му.
— Не е капан — каза бавно. — Сам е. Каквото и да е намислил, вече не е към специалните части.
— Може да е с тайните служби.
— Не. Британското разузнаване не би се доближило до него. Крамър приключи преди време. Твърде добре го познават тук, а и от него не би имало никаква полза другаде. Освен това, ако тайните служби го ползваха, защо ще го пускат в Хаут?
Конъли сви рамене, като се концентрира върху възела.
— Ти ми кажи, Томас. Ти си оня, който мъти водата.
Маккормак долови укор в гласа на стареца и разбра, че трябва да стъпва внимателно.
— Той е куче-убиец, което трябва да бъде премахнато, Джо. Независимо от мирния процес.
— Няма спор за това — отговори Конъли, като се изправи и го погледна в очите. — Само не искам да пострадаш.
Замълча.
— Няма съмнение, че е Крамър, нали?
— Никакво. Дермот го е виждал преди пет години отблизо.
— Отблизо? Колко отблизо?
— Държахме Крамър в една ферма с друг като него, който действаше под прикритие. Партньорът на Крамър умря, докато го разпитваха. Крамър извади късмет да се измъкне. Дермот беше част от екипа, който го охраняваше.