Полковникът поклати глава.
— Не предлагам това. Предлагам ти възможност през последните няколко седмици от живота си да направиш нещо, което си заслужава.
Крамър се намръщи, а после отклони поглед.
— Слушам.
— През последните две години са извършени редица поръчкови убийства по света. Бизнесмени, политици, криминални престъпници — всички убити от един и същи човек. Професионален убиец, който би застрелял всеки, ако цената е добра. Не са го хващали и нямаме представа кой е.
— Ние? Ние като специалните части?
— ФБР, Интерпол, Шестицата1, руснаците, Мосад.
— Всички от добрите, а?
Полковникът не обърна внимание на казаното.
— Този убиец обича да се приближава съвсем близо. Винаги използва пистолет. Имаме дузина очевидци, но не знаем как изглежда.
Крамър се намръщи.
— Това не ми се струва логично.
— О, имаме и дузина описания. Нисък е. Висок е. Слаб е, с наднормено тегло е, оплешивява, има брада, сини очи, кафяви очи, с бяла кожа, с тен. Сигурни сме само, че е бял и от мъжки пол.
— Майстор на дегизирането — каза Крамър и се усмихна на това клише.
Полковникът сви рамене.
— Използва контактни лещи, пуска си брада и мустаци както и когато си поиска. Напълнява, отслабва. Може би дори се подлага на пластична операция. Всичко би направил, за да успее.
Крамър се извърна бавно. Мъжете от колата бяха тръгнали отново. Скоро щяха да стигнат до вълнолома. Погледна тревожно към полковника, който, изглежда, никак не се притесняваше от наближаващите убийци.
— Какво искате от мен?
— Знаеш ли какво е жертвен козел?
Крамър поклати глава.
— Да кажем, че опитваш да уловиш тигър. Можеш да обикаляш из джунглата колкото си искаш и да не видиш дори косъмче от него. Ти си на негова територия. Губиш си времето в опити да го намериш. И затова вземаш младо козле и го завързваш на открито. След това седиш и чакаш. Тигърът търси блеещото козле и БУМ! Ето ти един мъртъв тигър.
— Жертвен козел? — повтори Крамър. — На мен ми звучи повече като примамка. Това ли ми предлагате? Възможността да бъда примамка?
— Предлагам ти възможността да се изправиш срещу най-успешния убиец на света, Джокер. Доколкото ни е известно, той никога не се е провалял. Никога не са го хващали и винаги успява. Не е ли това по-голямо предизвикателство за теб? Онези копелета там може да се наричат бойна група на ИРА, но двамата с теб знаем какви са, нали? Те са психопати побойници с пушки и нищо повече. Да, ще умреш с пистолет в ръка и кръвта ще тупти във вените ти, но няма чест в това да те убият като бясно куче. Единственото им предимство е, че са повече. Просто ще стрелят, докато те убият. Ще събориш двама, може би повече, но виж в каква компания ще умреш. Да го вземат шибаните дяволи, Джокер, не можеш да ги гледаш, а искаш да умреш с тях?
Поли Куин завъртя бинокъла настрани, за да потърси Фицпатрик и Маквий. Мярнаха му се и той върна бинокъла бавно, докато не попаднаха в обхвата му. Спрели бяха на плажа и наблюдаваха Крамър и новодошлия. Маквий се почеса по главата, а Фицпатрик сви рамене. Маквий каза нещо, Фицпатрик кимна и пак тръгнаха, като извадиха пистолетите си изпод якетата. Поли насочи бинокъла към Линч и О’Риордан, които крачеха към вълнолома. О’Риордан се обърна и махна с ръка на Дейви да ги следва.
Поли потърси брат си и го видя да крачи бързо по пътя, стиснал вестник. Поли се усмихна. Брат му изглеждаше напрегнат, но изпълняваше точно каквото му бяха казали, като следваше Линч и О’Риордан, за да отреже пътя за бягство на Крамър, ако опита да ги заобиколи. Поли се чудеше дали Дейви ще има възможност да стреля по онзи. Господи, колко силно искаше да е така. Питаше се кой ли е мъжът в дългото яке и защо така разгорещено разговаря с Крамър. Който и да е той, вече беше мъртъв. Очевидно Линч беше решил да очисти и него.
Крамър не каза нищо. Загледан към хоризонта, няколко пъти си пое дълбоко дъх. Полковникът го чакаше да заговори.
— Защо поема рискове? — запита най-после Крамър. — Защо винаги го прави отблизо? Има по-лесни начини да убиваш. По-безопасни.
Полковникът кимна.
— ФБР смятат, че го прави, защото така му е приятно. Иска да гледа жертвите си, докато умират. Той е сериен убиец, но сериен убиец, който получава пари за работата си. Въпросът не е дали ще убива още, а кога. Ще убива, докато не го спрем, защото не го прави за парите. Прави го заради насладата.
— И искате той да опита да убие мен?