— Дадено, Томас.
Маккормак се зачете в програмата, когато вратите се отвориха рязко и хрътките излетяха като оръдейни снаряди.
Майк Крамър лежеше по гръб и слушаше косовете — приятен контраст с дивашките писъци на чайките, с които беше се събудил последния път. Отвори очи и косо погледна часовника си. Той показваше малко преди пет, макар отвън вече да просветляваше. Майк се изтърколи от единичното легло, премина по голите дъски на пода до прозореца и отмести тънките завеси. В средата на полянката стоеше набит мъж в сиво спортно яке и с долепена до устните си радиостанция. Погледна към Крамър и му махна с ръка. Крамър махна в отговор.
Вдясно, отвъд полянката, но не отвъд стената, която ограждаше имота, се намираха три тенискорта, подредени един до друг като три карти за игра, а зад тях се виждаше игрище за крокет, обръчите все още стояха на мястото си. Крамър прокара ръце през косата си. Усети миризмата под мишниците си и сбърчи нос. Спешно се нуждаеше от душ. До леглото стоеше почти празна бутилка уиски. Полковникът го беше донесъл след стъмване и седя на леглото, за да му прави компания, докато Крамър пиеше от уискито и вдигаше тостове за старото време, когато още не беше прострелян и измъчван и преди ракът да бе започнал да расте. Крамър разви капачката от бутилката, отпи и започна да жабурка уискито, сякаш беше препарат за почистване на устната кухина, а после го погълна и направи гримаса от усещането в гърлото си.
Захвърли бутилката на леглото и отиде в банята, облицована с плочки от пода до тавана. Фугите между плочките бяха черни и зацапани, а от ваната миришеше на плесен. Главата на душа, която представляваше и кранчето, беше голяма като чиния и Крамър я завъртя. За негова изненада водата потече и вдигна пара почти веднага.
На лавицата над мивката стоеше флакон ментолова пяна за бръснене, пакет самобръсначки за еднократна употреба, неразопакована четка за бръснене и туба паста за зъби „Колгейт“ с добавка за отстраняване на налепи по зъбите. Крамър взе пастата и се усмихна, питайки се кой ли е пазарувал и защо ли е избрал точно такава паста. Изми зъбите си и се обръсна, а след това стъпи във ваната и застана под душа. Нямаше завеса и водата отскачаше от тялото му и падаше по плочките на пода. В сапунерка с формата на мида намери нов сапун и го използва, за да се измие целият. Не беше осъзнавал колко отдавна не се бе чувствал истински чист.
Уви се в чиста хавлия, седна на леглото и се зачете в поредната папка, докато съхне. Убийството беше извършено в Америка; жертвата бе адвокат от Чикаго. Някои от клиентите му били хора от мафията и чикагските вестници предполагаха, че убийството е поредното от типа зъб за зъб, око за око, тъй като две престъпни семейства воюваха за контрол на доходоносни договори за бетон. Но досието не беше приключено и най-новата прибавка от полицията в Марсилия — отговор на официално запитване от чикагската полиция — съобщаваше, че вдовицата на адвоката се е омъжила отново през същата година и че заедно с новия си съпруг живее в Южна Франция. Новият мъж в живота й беше с двадесет години по-млад и доста победен от предишния й съпруг. В папката имаше и снимка на двамата, тя с прекалено опнати бузи и малко ококорени очи, които показваха операция за изопване на кожата, той — с гръден кош на щангист, пригладена с гел коса и външен вид на кинозвезда. Няколко пъти бяха я разпитвали, но нямаше улики за връзката й с убиеца. Случаят приличаше на идеалното престъпление, но Крамър не се интересуваше от човека, финансирал убийството, а от убиеца.
Нямаше съмнение, че стрелецът и в двете убийства е един и същ. Два изстрела, един в лицето, втори в гърдите: изглежда, това беше запазената марка на убиеца. Когато Крамър се обучаваше в стрелбището на специалните части в Херефорд, също го тренираха на двойна стрелба — два изстрела, произведени в бърза последователност. Но инструкторите от специалните части бяха изтъквали колко важно е да се прицелваш в торса, за да се намали вероятността от пропуск — изстрелите в главата се смятаха за прекалено рисковани.
Убиецът влязъл в кантората на адвоката и го убил пред секретарката. Нейното описание на убиеца беше подробно, но не и полезно: кафява коса, кафяви очи, малко под метър и осемдесет на ръст, с лек тен. Крамър знаеше, че всяка от тези особености можеше да се променя. Боя за коса, контактни лещи, обувки с дебели подметки, солариум или кремове за добиване на тен. Имаше и скица, направена от художник въз основа на описанието на секретарката, както и фотопортрет от компютър, и макар да си приличаха, нямаха много общо със снимките в другите досиета, които Крамър вече беше чел.