Всички досиета за убийства в Америка имаха листи от ФБР с фактологична информация за разпознаване, попълнени от следователите преди изработването на фотопортретите. Съдържаха списък на черти на лицата и от свидетелите се искаше да отбелязват съответните карета. Крамър извади листовете от различните досиета и ги сравни. И те се отличаваха също както снимките от фотомонтажите. Главата можеше да бъде овална, кръгла, триъгълна, продълговата или правоъгълна. Всички карета бяха отбелязвани най-малко от един свидетел. Устата можеше да бъде средно голяма, с две дебели устни, с две тънки устни, с неравномерни устни, голяма или малка. Повечето свидетели посочваха устните като средно пълни, но всяка от другите категории беше отбелязана от поне един свидетел. Изглежда, имаше съгласие, че веждите на човека са средно големи, ушите му са средно големи, брадата му е средно голяма, носът — също, но без последователност. Двама свидетели казваха, че човекът е имал двойна брадичка, един твърдеше, че веждите му се срещат по средата, а друг — че ушите му стърчат. Крамър започваше да разбира какво искаше да каже полковникът с това, че имат много описания, но никаква представа за външния вид на убиеца.
Изсуши се и се огледа за чисти дрехи. Нямаше такива, шкафовете и гардеробите бяха празни. Крамър сви рамене и се облече в дрехите, с които беше дошъл. Изглежда, полковникът не беше помислил за всичко.
Докато слизаше по стълбите, долови миризмата на бекон и когато влезе в столовата, видя, че полковникът е вече там и се храни на една от дългите маси. Полковникът вдигна чашата си за кафе и кимна към подносите от неръждаема ламарина, подредени на маса до вратата.
— Заповядай. Ако искаш още нещо, госпожа Елиът ще го сготви. Голям майстор е.
Крамър тръгна покрай редицата подноси. Имаше пържени яйца, бъркани яйца, хрупкав бекон, кренвирши, домати, пържен хляб, дори риба, достатъчно за цял батальон. Крамър не беше гладен, но знаеше, че трябва да яде. Загреба малко бъркани яйца на чинията и седна срещу полковника. Госпожа Елиът излезе от кухнята с две кани, от които се вдигаше пара.
— Кафе или чай? — запита тя. Сбърчи нос и Крамър остана с впечатлението, че е усетила уискито в дъха му.
Крамър поиска чай. Полковникът изчака тя да се прибере в кухнята, преди да го попита дали е спал добре. Крамър сви рамене.
— Както обикновено.
Нямаше нужда полковникът да посочва торбичките под очите му, защото Крамър ги беше видял в огледалото, когато се бръснеше.
— Успя ли да прочетеш някое от досиетата?
— Шест, подробно.
Полковникът сложи своята чаша на масата.
— Какво мислиш?
Крамър сви рамене и разбърка яйцата с вилицата.
— Половината удари са в Щатите, нали? Това предполага, че убиецът е американец.
— Може би. Но може и да е просто желанието на американците да наемат професионалисти за своите убийства.
Крамър кимна.
— Не мога да разбера защо първо ги застрелва в лицето. Знаеш как е. Два изстрела в гърдите, след това един в главата, за по-сигурно, ако имаш време. Но само ако имаш време. В стрелбището стреляхме само два пъти в гърдите и минавахме на другата мишена. Нямахме лукса да стреляме и в главите.
— Което означава какво?
— Което според мен означава, че не е обучаван в нашите специални части — отговори Крамър. — Всъщност не знам да има специални сили, които да обучават хората си да стрелят в главата.
— Може би не му е харесвало как го обучават — каза полковникът, докато Крамър пъхна вилицата в устата си и преглътна яйцата, без да дъвче. — Не забравяй, че винаги е много близо до целта. Три метра, често пъти и по-близо. От такова разстояние вероятността да не улучиш главата е по-малка.
Крамър сви рамене и отново разбърка яйцата. Хубави бъркани яйца, гъсти и маслени, с лек дъх на сирене, но той нямаше апетит.
— Все пак това е въпрос на обучение — каза. — Ако ти е набито в главата да убиваш по определен начин, е адски трудно да го правиш по друг начин.
— Можем да поговорим за това със специалиста по анализите, когато пристигне — обади се полковникът, като сложи ножа и вилицата си в чинията. Сякаш извикана с магия, госпожа Елиът се появи и я отнесе.
— Специалист по анализите? За какво става дума?
Полковникът обгърна с длани димящата си чаша. Столовата беше голяма и газовата отоплителна система не осигуряваше много уют.