— Човекът, когото търсим, е професионален убиец, няма съмнение. Така вижда нещата полицията. А психиатърът може да има различен поглед. Той може да гледа на него като на убиец, който продължава да убива. Сериен убиец. А серийните убийци си създават модели. Като анализираме тези модели, може и да успеем да разберем какво мисли. ФБР имат екип специалисти в Куантико, които анализират серийни убийци за полицията в цялата страна.
— И един от тях работи по нашия убиец?
— Първоначалните анализи бяха проведени от ФБР, но сега ни помага един човек, който преди е работил там — отговори полковникът. — Казва се Джакман. Бил е един от най-добрите им експерти, а сега има частна агенция за анализи в Бостън.
Крамър погълна друга хапка яйца, без да дъвче.
— Частен аналитик за серийни убийци?
— Предлага консултации на фирмите при наемане на служители, не позволява да наемат неподходящи хора. Викат го да помага на кинозвезди с проблемни почитатели, с хора, които ги дебнат, и други такива. Освен това е помогнал за разрешаването на няколко случаи на отвличане, където не са викали полиция. Използват го и някои от най-големите застрахователни фирми.
Крамър се намръщи. Прокара яйцата с малко чай.
— Не разбирам, полковник. Защо не ни помага Бюрото?
— ФБР имат само десетина аналитици на щат и един ръководител, а и са зле с бюджета. Провеждат общо осемстотин анализа годишно, но и отказват най-малко двеста. Общият бюджет на ФБР за анализи е малко над милион долара годишно въпреки разгласата, която се дава на Бюрото. Дори нямат време да подготвят анализите в писмен вид за много от случаите — предлагат съвети по телефона на правоохранителните служби в цяла Америка. Джакман може да ни отдели всичкото необходимо време. Има достъп до всички досиета от изтеклите три месеца. Иска да се срещнете, преди да те изпратим на позиция.
Крамър остави вилицата. Повечето от яйцата в чинията бяха недокоснати.
— Той какво ще може да ми каже?
— Може да ти изгради представа за убиеца, да ти даде негов профил, за да го познаеш, когато тръгне към теб.
Крамър се усмихна тънко.
— Тръгне към мен? Искаш да кажеш, да се опита да ме убие.
— Да де. Това ще ти даде известно предимство.
— Приемам съвети — отговори Крамър. Потри корема си.
Полковникът се наведе напред, загрижен.
— Добре ли си?
— Малко боли, но съвсем не е това, което ще бъде след няколко седмици.
— По-късно ще дойде лекар. Ще те прегледа.
— Преглеждали са ме специалисти, полковник. Получил съм всички необходими мнения.
— И все пак искам той да те види. Може да ти предпише нещо за болката.
Крамър поклати глава.
— Не мисля. Болкоуспокояващите само ме забавят. Освен това болката ме кара да се чувствам още жив.
Отмести чинията си и пресуши чашата.
И двамата погледнаха към вратата, когато дочуха стъпки в антрето. В столовата влезе нисък, набит мъж с голям куфар, като ходеше бързо, сякаш закъснява. Носеше тъмносин блейзър и черен свободен панталон, а обувките му светеха, сякаш току-що лъснати. Полковникът стана.
— Това лекарят ли е? — запита Крамър.
— Шивачът.
— Шивач? За какво, по дяволите, ми трябва шивач?
— Оня, чието място ще заемеш, не би седял дори и мъртъв в дрехи като твоите, Джокер.
Човекът постави куфара на масата, отвори го и извади шивашки метър и малък бележник.
— Станете, станете — каза на Крамър, като говореше бързо, както и ходеше. Крамър се изправи и вдигна ръце встрани. Полковникът се усмихна, докато шивачът се суетеше около Крамър, вземаше мерки и ги записваше в бележника си.
— Три костюма, казахме?
— Точно така — обади се полковникът. — Все тъмни, на ситно райе, двуредни и никакви маншети. Дузина ризи, бели, с маншети. Чорапи, бельо и също няколко неофициални ризи и панталони. Консервативен стил.
— Разбира се, разбира се — отговори шивачът, като клекна пред Крамър и ловко измери крачола.
— И палто — каза полковникът. — Кашмирено.
Крамър вдигна вежди.
— Качественото се познава — обясни полковникът. — Особено когато се доближиш.
Шивачът премери ръцете на Крамър, обиколката на кръста и гърдите.
— От коя страна ще го носите? — попита шивачът.
— Ще го нося ли? — повтори Крамър объркан.
— Презраменният кобур — каза шивачът.
— От лявата.
— Хубаво, хубаво.