— Не отиваме на война — прекъсна го Линч.
О’Риордан не му обърна внимание и продължи да изброява:
— … половин дузина чешки М-1970, като „Валтер“-РРК са, един румънски ТТ-33, китайски „Токарьов“, два браунинга, деветмилиметров „Берета“… — Побутна пакетите с крак. — А, да, един стар „Колт“-45, но с него не е стреляно повече от десет години и вероятно ще ти откъсне ръката.
Изправи се и сложи ръце на кръста си.
— Какво ти се иска?
Линч сви устни и се почеса по брадата.
— Италианско — каза след малко. — Иска ми се нещо италианско.
О’Риордан се наведе и вдигна един от пакетите. Линч разви найлона. Вътре се намираше пистолет „Берета“, опакован в намаслен парцал с два пълнителя. Провери механизма и кимна одобрително.
— Използвал ли си го? — запита Линч.
— Да, но е чист. А за момчетата?
— Браунинги. Но провери да не са им свалени предпазителите.
О’Риордан се усмихна.
— А аз ще взема рязаната. Просто за всеки случай.
— Просто за всеки случай ли?
— Да. Ако се наложи да минем към тежката артилерия.
— Няма — каза Линч.
— Ще видим.
О’Риордан прибра останалите оръжия в гюмовете и Линч му помогна да ги върнат обратно в земята.
— Истински арсенал — каза Линч, като нагласи камъка на мястото му и нарита слама върху него.
— Не е зле човек да има малко спестявания за черни дни.
Под палтото си О’Риордан носеше специално изработена презрамка от изкуствена материя и пъхна рязаната пушка в нея, а след това излезе навън. Докато Линч отнесе пистолетите в колата, О’Риордан поведе една кафява кобила с бели петна от съседната конюшня към тази със скритите оръжия. Линч подаде през прозореца все още опакованите пистолети на Дейви.
— Провери ги, а след това ги скрий под седалката.
Пъхна своята „Берета“ отзад на панталона си и мушна резервния пълнител във вътрешния джоб на коженото си яке, преди да се върне при О’Риордан, който затваряше вратата на конюшнята. Кобилата вътре изпръхтя, сякаш в протест срещу това, че заключват. Линч знаеше как се чувства тя. Прекарал беше три години под звука на вратите на килиите, затварящи се с трясък, и не мечтаеше да изживее отново такова нещо.
О’Риордан му намигна.
— Готов ли си?
— Да.
Погледна часовника си. Искаше да свърши работата преди пет, преди човекът в къщата да се върне.
— Къде е дрелката?
— Зарежда се.
— Зарежда се? — намръщи се Линч.
— Заредена е — поправи се О’Риордан. — Включих я снощи. Жената мисли, че смятам да правя нещо в къщата. Ще остане разочарована, нали? Отивам да я взема.
О’Риордан изчезна в къщата и след около минута се върна с акумулаторна дрелка „Блек енд Декер“. Насочи я към Линч, натисна бутона и патронникът се завъртя.
— Добре, да тръгваме — каза, като постави дрелката в бял сак.
Дейви Куин се премести на задната седалка на форда, без да го подсещат. О’Риордан седна отпред и кимна за поздрав към двамата братя, но не каза нищо.
Четиримата пътуваха до западната част на Белфаст, без да разговарят. Като влязоха в града, се разминаха с конвой от джипове „Ланд ровър“ на Кралската полиция на Ълстър, чиито стъкла бяха защитени със стоманени мрежи.
— Гадове — изсъска О’Риордан.
Линч се усмихна.
— Бъди благодарен, че не карат към нас.
Зави по един страничен път и паркира колата пред някаква кръчма. Както на джиповете, така и нейните прозорци бяха защитени със стоманена мрежа. Пред входа стояха двама младежи в анораци и дънки и пушеха. По-високият от двамата кимна на Линч.
Линч не си направи труда да заключва колата и четиримата тръгнаха целеустремено по пътя, като Линч и О’Риордан водеха, а братята Куин ги следваха отблизо. Разминаха се с една жена в евтино палто, която буташе количка с две разплакани бебета. На бордюра седяха две момчета с мръсни лица и изранени колене, с крака в канавката, и извърнаха глави, за да гледат мъжете, които минаха покрай тях. Линч не се притесняваше за очевидци, защото бяха на католическа територия.
Къщата, която търсеха, се намираше в средата на тухлена тераса, един от стотиците почти еднакви домове, различаващи се единствено по цвета на лющещата се боя по дограмите. Линч натисна звънеца на вратата, а О’Риордан направи знак на момчетата да застанат отстрани, за да не се виждат. Чуха стъпки, след това вратата отвори пълна жена с посивяла коса, облечена в рокля на цветя и раздърпана зелена жилетка. Преди да успее да каже нещо, Линч я блъсна назад в антрето и измъкна пистолета си. Жената се разтрепери и отвори уста, за да изпищи. Линч я изгледа.