— Тихо — изсъска и постави длан върху устата й. О’Риордан се промъкна край него и застана в подножието на стълбището.
— Къде е момчето — прошепна Линч.
Очите на жената я издадоха, защото се отклониха към стълбището. Дейви Куин затвори вратата и я заключи. От кухнята Линч чуваше тенекиения звук на транзистор.
— Има ли и друг в къщата?
Жената направи опит да каже нещо и Линч дръпна ръка от устата й.
— Дъщеря ми — каза жената. — Тя е само на дванадесет години.
— Къде е?
— Моля те, сине, не ни причинявай болка. Ние сме добри католици. Момчето не би наранило и муха.
— Къде е тя? — повтори Линч, като вдигна пистолета пред лицето й.
— В кухнята. Има някаква грешка, синко, не може…
Линч направи знак на Поли и тийнейджърът смълча жената с ръка. Поли и Дейви бяха извадили пистолетите си. Поли се потеше, но брат му изглеждаше спокоен. И двамата гледаха Линч и чакаха инструкции.
— Заведи я в предната стая — прошепна Линч на Поли.
Докато той я избута в стаята, Линч отиде през антрето в кухнята заедно с Дейви. Едно момиче с коса с миши цвят, завързана на опашка, седеше на малка масичка и четеше някакво списание. Погледна през рамо към Линч, който се появи зад нея, и очите й се разшириха от ужас.
— Дошли сте за Гер, така ли? — запита тя, а гласът й трепереше като уплашено зайче. — Казвах му. Казвах му, че един ден ще дойдете. Казвах му, ега ти.
Линч не отговори на въпроса. Взе една кърпа и я метна към Дейви, а след това стисна момичето за яката и го изправи на крака. Помъкна я, или по-скоро я отнесе в предната стая.
Жената седеше прегърбена на протъркано канапе и държеше броеница. Линч пусна момичето до майка му.
— Моля те, синко, не причинявай болка на сина ми — проплака тя. Прегърна момичето с ръка и го притегли към себе си.
— Твоето момче продава наркотици на децата — каза Линч с равен глас.
— О, не, сине, грешиш. Моят Гер е добро момче. Малко палав е, но има добро сърце… — Жената тихо заплака.
На стената над главата й висеше портрет на папата, а до него — снимка на Джон Кенеди в черна рамка. Жената вдигна поглед към снимките, сякаш се молеше за подкрепа от тях. Линч не изпита никакво съчувствие към нея. Знаеше, че вече я бяха предупредили за това, че синът й продава наркотици. Ако тя не беше готова да стегне семейството си, организацията имаше готовност да го стори вместо нея. С всички необходими средства.
— Дръж ги тук — каза той на Поли. Клекна пред жената и сложи ръка на броеницата. — Няма да убиваме момчето ти, но ако кажеш на някого, на когото и да е, ще се върнем. Разбираш ли?
— Не му причинявайте болка — подсмръкна тя. — Моля ви, не му причинявайте болка.
— Разбираш ли? — повтори Линч. — Само да кажеш нещо, и ще се върнем. И този път не само за момчето.
Жената кимна. Извърна очи и започна да мърмори „Отче наш“, докато опипваше полираните зърна на броеницата. Линч се изправи и кимна на Дейви да го следва. Присъединиха се към О’Риордан при стълбите. Той беше извадил пушката с рязана цев изпод палтото си. Кимна към Линч и тръгнаха тихо нагоре по стълбите, а Дейви вървеше след тях.
На горната площадка имаше четири врати. Само две бяха затворени. Линч сложи ухо до едната, но не чу нищо. Леко я отвори. Оказа се баня, евтина, в жълто и със зелена плетена покривка върху тоалетната чиния и подобна върху резервна ролка тоалетна хартия. Той затвори вратата.
Дейви пухтеше като локомотив, с разширени ноздри. Държеше кърпата в лявата си ръка, а пистолета в другата и Линч с удоволствие забеляза, че е свалил предпазителя и цевта сочи право нагоре. Държеше пръста си извън скобата на спусъка, точно както му бяха казали. Дейви преглътна нервно, когато Линч мина край него и застана до втората врата. Линч хвана дръжката, кимна на О’Риордан и рязко отвори.
Момчето стоеше по средата на спалнята с гръб към тях. Слушаше уокмен „Сони“ и се преструваше, че свири на китара, като отмяташе рязко дългата си червена коса напред-назад в такт с музиката. Тримата мъже се изнизаха в стаята и Дейви затвори вратата зад тях. Типична стая на тийнейджър: афиши на рок певци по стените, куп мръсни дрехи в ъгъла, евтина лавица, пълна с книги с меки корици, и легло с разхвърляни чаршафи. Стаята миришеше на стари чорапи и пот и беше неприятна почти колкото конюшнята, където О’Риордан съхраняваше оръжията си.