Момчето се извърна бързо и замръзна на място, като видя посетителите си. Устата му се отвори, но след това той внезапно се раздвижи, като се хвърли през леглото и се хвана за прозореца. О’Риордан пусна сака на пода, пристъпи напред и улови момчето за единия крак, дръпна го рязко и го повали по корем на леглото. То се разкрещя, когато О’Риордан седна на гърба му и го притисна към леглото. Момчето започна да удря с ръце, но О’Риордан се намести на гърба му и го затисна с коляно.
— Вървете на майната си, копелета! — изкрещя момчето, като се мяташе и извиваше дори и под тежестта на О’Риордан.
— Дейви, хайде — настоя О’Риордан. — Действай.
Дейви се втурна и запуши с кърпата устата на борещото се момче, а после отиде от другата страна на леглото и го хвана за глезените. О’Риордан наведе глава до лицето на момчето. Кърпата заглушаваше виковете му. Бузите му бяха надупчени от отминало акне, а червената му коса беше сплъстена и мръсна, осеяна с пърхот. О’Риордан стисна шепа коса и рязко дръпна главата му назад.
— Чуй ме, Гер. И да се бориш, пак ще ти се случи каквото трябва, чуваш ли ме?
Момчето не отговори, но продължи да прави опити да се измъкне. О’Риордан натисна цевта на пистолета си в слепоочието му и го почука достатъчно силно, за да заболи.
— Ако не се съпротивляваш, ще могат да те закърпят и ще си отново на крака за няколко месеца. Продължавай да пречиш, и никога няма да ходиш отново. От теб зависи. Разбираш ли ме, Гер?
Момчето внезапно застина.
— Сега е по-добре — каза О’Риордан. — Понеси си наказанието като мъж, за да можем всички да вървим по пътя си.
Той се изправи, като продължаваше да натиска с коляно гърба на момчето.
Линч бръкна под корема на момчето, разкопча кожения му колан и смъкна дънките до глезените му.
— Седни на прасците му, за да не може да рита — нареди той на Дейви и младежът се подчини. Момчето се разплака, сълзите му мокреха възглавницата.
Линч беше ветеран с над дузина пробивания на капачки на колене и знаеше колко важно е да овладееш положението още отначало, за да няма възможност жертвата да се съпротивлява. Пробиването на колената беше особено брутална форма на наказание, но вършеше работа, защото служеше като постоянен спомен на жертвата и на другите. Колкото и добри да бяха хирурзите — а тези в Белфаст бяха най-добрите в света по поправянето и подмяната на строшени стави, — коляното никога нямаше да бъде както преди. Дори и след прекратяването на огъня, ИРА използваше пробиването на колене като наказание за наркопласьори, изнасилвачи и крадци на коли и хората като Линч бяха станали специалисти по тази процедура. О’Риордан не беше излъгал, като каза на момчето, че това може да бъде направено лесно или по болезнения начин. Според използването на пистолета или дрелката капачката на коляното можеше да бъде само повредена или целият крак унищожен. Пробиването отстрани беше достатъчно болезнено, но пробиването отзад би разбило капачката на парченца.
Линч извади дрелката от сака и я включи. Натисна копчето и главата се завъртя с жужене. Тялото на момчето изпадна в спазъм и Линч го натисна с две ръце. Възглавницата и кърпата в устата заглушаваха повечето от шума.
— Готов ли си? — запита О’Риордан.
— Да — отговори Линч.
Погледна през рамо и видя, че Дейви Куин е затворил очи. Линч се усмихна. Първият път винаги беше най-труден. Постави въртящото се свредло отстрани на лявото коляно на момчето с прецизност и внимание, подобаващи на хирург. Когато дрелката разкъса плътта, потече съвсем малко кръв, а след това звукът от машината се промени от висок вой на глухо стържене, когато започна да разбива сухожилията. Дрелката заподскача в ръката на Линч, когато достигна костта, и той с усилие я задържаше неподвижна.
Дейви отвори очи, но бързо ги затвори, като видя свредлото да се показва от другата страна на коляното, покрито с кръв, плът и парченца хрущял. Момчето се смрази върху леглото, а лицето му пребледня като на смъртник. Обикновено припадаха, но Линч знаеше, че го правеха повече от страх, отколкото от болка. Ако наистина искаха да накарат жертвата да страда, го свестяваха, преди да започнат второто коляно, но момчето трябваше да послужи по-скоро за предупреждение на други, а не да бъде накарано да изпитва болка. Линч остави свредлото да се върти, като го изтегли от нараненото коляно, за да не се задръсти вътре, после обърса челото си с длан и се зае с второто коляно, като го проби също толкова лесно, колкото първото. Когато свърши, изтегли свредлото, изключи дрелката и я върна в сака. О’Риордан се вдигна от припадналото момче и развърза кърпата от устата му. По възглавницата потече слюнка.