— Това е твоят човек — каза той. — Работи на летището в Дъблин. Брат му е в затвора „Кеш“ за пет години. Предупреден е да очаква посещение от теб.
На листчето имаше два телефонни номера, домашен и служебен.
— Утре сутринта ще ида дотам — каза Линч.
Въстаническата песен завърши с бурни аплодисменти и тропане на крака.
— Не, няма да е утре — каза О’Риордан. — Маккормак иска да свършиш една дреболия.
Линч въздъхна.
— Друго пробиване на колене?
О’Риордан поклати глава.
— По-голямо, Дермот. Много по-голямо.
Майк Крамър седеше на леглото с гръб до стената. На коленете му лежеше папката с първото убийство, приписано на убиеца. То беше извършено в Маями, почти преди точно две години. Един колумбийски наркобарон седял в нощен клуб с две седемнадесетгодишни приятелки, смъркал кокаин и пиел шампанско. На съседна маса седели трима бодигардове. Папката съдържаше снимки от събитията след това: тримата бодигардове проснати на тъмночервения килим с пистолети все още в кобурите, наркобаронът все още изправен, с трето око посред челото и с кръв по цялата риза.
В нотния клуб имало над сто души и съществуваха почти толкова версии за случилото се. Дори блондинките на наркобарона не бяха единодушни за цвета на хавайската риза на убиеца и за типа на пистолета му. Едно от момичетата смяташе, че е автоматичен, другото твърдеше, че е „Магнум“ калибър 357. Крамър реши, че описанията им не струват нищо. Съмняваше се дали момичетата изобщо знаят нещо за пистолетите, а и в тъмния нощен клуб, сред крясъците и всеобщата паника точното описание на пистолета не беше вероятно.
Убиецът бил на дансинга, танцувал сам, отишъл до бара, където изчакал, докато стигне до масата на бодигардовете, преди да извади пистолета. Без да вярва на момичетата, Крамър смяташе, че пистолетът е бил малък, нещо лесно за криене. Според доклада на лекаря пистолетът бил деветмилиметров, но това само намаляваше броя на възможностите, без изобщо да идентифицира оръжието.
Имаше смисъл да се използва деветмилиметров пистолет за такова нещо, той беше стандартното оръжие за антитерористичните групи по света. Основният му недостатък беше, че куршумът пронизва целта. Не като калибър 22, който се завърта и търкаля, и разкъсва вътрешните органи и кръвоносни съдове. Деветмилиметровият куршум пронизва тялото, ако не спре в някоя кост, и така би могъл да създаде някои проблеми в ситуации със заложници. Специалните части използваха разрушаващи се куршуми, изработени от смес от полимери и безоловен метал, които гарантирано се разтрошаваха при удар, но бяха в състояние преди това да преминат през повърхностния слой. Убиецът беше използвал куршуми с пластмасова сърцевина, които при допир се завъртат, като имитират действието и масивните увреждания на калибър 22. Крамър не знаеше защо убиецът си беше правил труда за това — видът на куршума не беше от голямо значение при директен изстрел в лицето.
Убиецът изстрелял общо девет куршума. По един за всеки от тримата бодигардове, два за наркотрафиканта, а после още два в гърдите на единия бодигард, който опитвал да извади пистолета си, въпреки че бил прострелян в гърлото. На излизане убиецът бил спрян от един от облечените във фракове портиери и той го прострелял два пъти. Девет куршума. Определено не е револвер.
Много деветмилиметрови пистолети имаха осем или девет патрона в пълнителя, но Крамър се съмняваше, че убиецът би влязъл в претъпкан нощен клуб и би изстрелял всичките си патрони. Сигурно би искал да се подсигури с повече. Възможно беше да е имал и втори пълнител, но смяната отнема време, през което той би бил уязвим. Крамър би избрал „Браунинг хай пауър“, ефективен до тринадесет метра и с тринадесет патрона в пълнителя, но предполагаше, че убиецът е използвал нещо като „Зиг-Зауер“-Р226, който побираше петнадесет патрона. Всичко това бяха предположения, защото той знаеше, че съществуваха поне още дузина други възможности. Германците от „Хеклер и Кох“ произвеждаха деветмилиметров пистолет с тринадесет патрона П7А13; французите имаха MAB Р15 с пълнител за петнадесет патрона; италианците имаха „Берета“ от серията 92 с пълнители от осем до петнадесет патрона; чехите правеха деветмилиметровия CZ модел 92 с петнадесет патрона; австрийците произвеждаха „Глок“, направен от лек полимер и предлаган с пълнители за петнадесет, седемнадесет и деветнадесет патрона. Повечето европейски страни имаха заводи, от които излизаха мощни деветмилиметрови пистолети, десетки хиляди от които си проправяха път до Щатите, законно или не.