Крамър разтърка нос и премигна. Дори убиецът да е имал любимо оръжие и дори и да разбереше какво е, това нямаше да му помогне. Когато Крамър погледне в цевта на пистолета, какъвто и да е той, ще бъде твърде късно. Бум. Един куршум в лицето. Бум. Вторият в сърцето. И после — мрак.
На вратата на спалнята се почука.
— Влезте, госпожо Елиът — каза той, като затвори папката и я пусна на леглото. Позна я по почукването — два пъти в бърза последователност, както двойните изстрели в стрелбището.
Госпожа Елиът внесе поднос в стаята и го постави на стола до леглото.
— Закуска за вас, господин Крамър. Горещо мляко и сандвичи.
— Благодаря, госпожо Елиът. Не е трябвало да се притеснявате.
Повечето от донасяната от нея храна отиваше в тоалетната, макар той обикновено да изпиваше млякото. Погледът й премина бързо през бутилката уиски, но Крамър усети нейното неодобрение.
— Това не е притеснение, господин Крамър — каза тя и изчезна през вратата, а роклята й изплющя като корабно платно на вятъра.
Крамър наля двойна доза уиски в млякото и сръбна, като отново взе папката. Запита се колко ли е важен фактът, че убийството в Маями е първото. Всички убийства в папките, които беше прочел, имаха като общо само пистолета и двата изстрела. Убийството в Маями беше извършено бързо и ефективно, сякаш убиецът е знаел точно какво прави. Крамър се запита дали всъщност е убивал и преди това, но с друг метод, та убийствата да не бъдат включени в разследването. Убийството изглеждаше прекалено професионално, за да е било първо. Дали е убивал по всевъзможни начини, преди да се спре на предпочитания метод?
Задаваше си и въпроса как е нает убиецът. Да станеш наемен убиец не беше като да си лекар или счетоводител — не можеш просто да отвориш офис и да си сложиш табелка на вратата. Наемните убийци трябва да имат опит, да докажат, че могат да убиват, без да ги хванат, и че може да им се има доверие. Крамър беше чувал за бивши войници, станали наемни убийци, но по принцип такива се обучаваха от мафията, криминални престъпници с доста стаж, преди да се превърнат в самостоятелни изпълнители. Убийците не изникваха просто така, от нищото. Трябваше да се учат, да овладяват техники. Крамър го знаеше, защото той беше убиец, и то обучаван от най-добрите.
Пусна папката на пода и взе следващата. Тя беше няколко пъти по-дебела от тази от Маями и като я запрелиства, Крамър бързо откри причината. Жертвата беше британски член на парламента, шотландец, определен за министерски пост и близък приятел на министър-председателя. Крамър си спомняше смътно, че беше чел нещо за това убийство, но тогава се интересуваше повече от болката в корема си и от мрачните лица на испанските лекари. Зачете се в полицейските досиета. Убиецът бил облечен като полицай с мотоциклет и спрял служебния „Ровър“ на депутата, който отивал към открит наскоро завод за полупроводници. Убиецът спокойно изчакал шофьорът да свали стъклото, след това прострелял телохранителя в рамото и убил народния представител с два изстрела — един в лицето, един в сърцето. Описанията на ранения телохранител и на шофьора бяха повече от безполезни — убиецът бил с шлем, със спуснат затъмнен визьор и носел черни кожени ръкавици. Среден ръст, средно телосложение.
Полицията в Стратклайд започнала предварително следствие, но от лондонската полиция изпратили екип от специалния отдел, който да поеме нещата. Независимо от присъствието на експерти „тежка категория“, следствието не стигнало доникъде. Няколко дни по-късно открили изгорял мотоциклет в една нива край Карлайл, но от него не била извлечена никаква информация за следствието.
Крамър прочете една справка от Специалния отдел на службата за сигурност с молба за разясняване на възможните мотиви на убиеца и отговорът, изпратен два дни по-късно, не се ангажираше да е изчерпателен. Депутатът бил женен, с две деца в юношеска възраст, нямал сексуална връзка извън семейството, бил юрист по образование и нямал конфликт на интереси в деловата сфера.
Службата за сигурност обаче изтъкваше, че депутатът е помогнал при организирането на кампания за спиране разработването на две огромни морски нефтени находища на Иран от една американска нефтодобивна компании. Фирмата тъкмо щяла да подпише договор за милиарди долари, когато депутатът повдигнал въпроса в Камарата на общините. Англичаните тъкмо притискали руското правителство да не доставя на иранците ядрени реактори и народният представител направил вълнуващо изказване, че не е честно да се иска от руснаците да спрат да търгуват с Иран в момент, когато американците са готови да помогнат на тази страна да разработи нефтените си ресурси. Държавният департамент се намесил и сделката била спряна.