Върнаха се при дупката. Дейви и Поли бяха открили още две пластмасови кофи и опакован в найлон сандък. О’Риордан посочи сандъка.
— Това е семтексът.
— Откога е тук? — запита Линч.
— Три години — отговори О’Риордан. — Но доста е местен и отдавна е минал срокът на годност. Тук дойде през 1985 г., но преди това е седял в един склад в Триполи, бог знае колко време. Маккормак иска да го махнем. — Посочи една от кофите. — Това са пистолети и патрони и няколко ръчни гранати. Остават.
Посочи другата кофа.
— Това са белгийски минохвъргачки за еднократно ползване. Най-модерни са, но Маккормак иска и те да останат тук. Ще бъдат трофей за армията, освен това ще изглежда, сякаш се отнасяме сериозно към прекратяването на огъня.
О’Риордан погледна в дупката.
— Трябва да има още един пакет.
Дейви клекна и започна да рови с ръце. След няколко минути се изправи назад, седнал върху петите си.
— Намерих го — каза с триумф в гласа.
— Ето това — каза О’Риордан, като сочеше увития в найлон пакет — е нещо истински специално. Шестдесет и шест милиметрова М47 А2.
Линч въздъхна отегчено.
— Обичам да ми говориш мръсни неща. Какво, по дяволите, е това, Пат?
— Базука — ухили се О’Риордан. — От Щатите. За еднократно ползване, преносима от един човек, с еднокилограмова ракета, която може да разцепи танк.
— Исусе — каза Линч. — Колко такива имаме?
— Знам само за една. Изпратиха ни я като мостра малко преди прекратяването на огъня през 1994 г. Щяхме да купим още, но тогава ФБР хвана нашия доставчик. — О’Риордан се наведе над дупката. — Подай я, Дейви. И внимателно.
Дейви подаде опакования в найлон пакет на О’Риордан, който го пое нежно в ръцете си.
Линч протегна ръка към Дейви и го изтегли от дупката. Двамата помогнаха на Поли.
— Добре, момчета. Сега я запълнете.
Братята бяха изтощени, но се захванаха с желание да връщат с лопатите мократа пръст. Линч се върна при камиона, където О’Риордан поставяше базуката при другото оръжие.
— Ще се справиш ли от тук нататък? — запита Линч.
О’Риордан вдигна вежди.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да ида до Дъблин, за да видя твоя човек. Излиза от работа по обед.
— Така ли? И после? — запита О’Риордан. Метна един брезент върху оръжието.
— Зависи какво ще ми каже. Ако открия хеликоптера, искам да намеря Крамър.
О’Риордан присви очи и цъкна с език.
— Не забравяй какво ти казах. Първо ще трябва да ти позволят.
— Знам.
— Как ще стигнеш до Дъблин?
Линч се ухили.
— Надявах се, че ще мога да заема твоя джип. Ти ще бъдеш в камиона, нали?
О’Риордан се засмя.
— Какво ли не правиш, за да изклинчиш от работата, а?
— Стига, Пат, от тук нататък всичко е лесно. Трупната работа свърши. Не е като в старото време — границата не е с бариера. Със затворени очи ще се справиш. А и братята могат да носят вместо теб.
О’Риордан се качи в каросерията на камиона.
— Добре, върви, мекушаво копеле.
От джипа Линч видя как Дейви и Поли хвърлят последната пръст в дупката. Поли метна лопатата на земята и показа на брат си ръцете си, очевидно за да се оплаче от мазолите.
Шивачът пристигна точно когато Крамър и полковникът приключваха закуската си, и влетя в стаята, сякаш е закъснял.
— Добро утро, добро утро — каза той. Носеше два големи куфара „Самсонайт“ и изпъшка, като ги качи на другия край на масата, пред която седяха двамата мъже.
— Voila!5— каза и отвори куфарите със замах.
— Voila! — повтори Крамър, развеселен от ентусиазма на внушителния мъж.
Шивачът не му обърна внимание и започна да реди по масата пакети в кафява хартия.
— Ризи, бели, двоен маншет. Ризи, поло. Бельо, боксерки, различни цветове. Чорапи, черни. Вратовръзки, цяла селекция и, разбира се, от коприна.
— Разбира се — повтори Крамър.
— Свободен панталон, кафяв. Свободен панталон, цвят каки. Свободен панталон, сив.
Вдигна една хартиена чанта като фокусник, извадил заек от цилиндъра си.
— Аксесоари. Колани, копчета за ръкавели. Позволих си да включа и няколко игли за вратовръзка.
Шивачът погледна полковника.
— Бих предпочел да направя някои корекции на костюмите и палтото, ако имаме време — каза той. — Мога да ги донеса тук утре сутринта. Не е от съществено значение, но… — Той сви рамене.