О’Риордан раздвижи глава. Коланът притискаше врата му, не му позволяваше да диша, и той потърси катарамата. Намери я и се разкопча и едва си пое дъх, когато лентата се разхлаби. Потри гърлото си и погледна към Дейви, който се беше привел над кормилото. О’Риордан го разтърси за рамото.
— Дейви?
Младежът се извърна бавно. Погледът му беше замъглен и О’Риордан разбра, че е в шок, но изглежда, не беше наранен. О’Риордан се извърна в седалката.
— Поли? Добре ли си?
— Мисля, че да — обади се Поли от каросерията. — Какво стана?
О’Риордан не се въздържа и се усмихна на баналния въпрос. Опита да отвори вратата, но тя беше блокирала.
— Дейви, ще трябва да изляза от твоята страна.
От двигателя се чу съскане и някакво чукане, сякаш още не беше спрял да работи. Дейви напипа дръжката и отвори вратата. Камионът стоеше наклонен на четиридесет и пет градуса и се наложи да скочат от отворената врата на земята. Поли, застанал на ръце и крака, опитваше да слезе от каросерията. Дейви отиде да помогне на брат си, докато О’Риордан огледа щетите. Колелата от другата страна стояха в канавката, а камионът лежеше върху храстите. Предният мост беше счупен, едната гума бе пронизана от строшен клон, а предницата на камиона — цялата разкривена. Нямаше да може да се движи дори да успееха някак да го върнат на пътя.
Дейви помогна на Поли да се изправи. Камионът изхърка като умиращ и подскочи по-наляво, а колелата потънаха още повече в канавката. О’Риордан се почеса по брадата, замислен какво, по дяволите, да правят.
Ударената от тях кола беше отлетяла през пътя и сега стоеше, забила предницата си в канавката от другата страна на пътя. Капакът на багажника й се беше отворил и О’Риордан видя, че е пълен с куфари. На земята до колата лежеше малък вързоп дрехи, но като се вгледа по-внимателно, О’Риордан разбра, че е дете. Момче. Тръгна натам, за да види може ли да се направи нещо, но преди още да приближи, забеляза от кръвта и от ъгъла, под който стоеше вратът на момчето, че е мъртво. Очевидно при удара бе излетяло през предното стъкло.
Дейви се приближи зад О’Риордан.
— Пат, какво ще… — Гласът му затихна, като видя тялото.
— О, Исусе. Той не е ли…
— Да — каза О’Риордан. — Върни се при камиона. Оглеждай се за други коли.
О’Риордан обиколи тялото на момчето и надникна в колата. Шофьорът лежеше наполовина изхвръкнал през счупеното предно стъкло, с разкъсано гърло и с долна челюст, превърната в кървава каша. Дъждът отмиваше кръвта му върху капака във вид на червена струйка по белия метал. На задната седалка имаше жена в безсъзнание, но задържана от колана на мястото си. О’Риордан избърса челото си с ръкав. Постави длан над очите си и се вгледа в колата. Жената, изглежда, не кървеше. Навярно е съпругата на мъртвия мъж и майка на детето. Туристи, ако се съди по куфарите.
— Господи, каква бъркотия — измърмори си О’Риордан.
Върна се при братята Куин. Знаеше, че трябва да вземе решение, и то бързо. Районът, в който се намираха, не беше силно населен, но нямаше да мине много време, преди да се появи друга кола. Можеха да чакат с надежда, че ще мине камион или фургон, който да отвлекат и да закарат пратката, но ако полицията се появи, ще закъсат много. Ех, ако Линч не беше взел джипа. Братята Куин го наблюдаваха нервно и чакаха да вземе решение. Поли гледаше с широко отворени очи в тялото на момчето на земята. Дейви беше сложил ръка на рамото му, сякаш да го възпре. Дъждът се засилваше и капките тракаха по кабината на камиона. Лошото време означаваше поне, че няма да ги забележат от някой прелитащ хеликоптер. О’Риордан стоеше с ръце на кръста и гледаше негодния камион. Можеха да пренесат оръжието, но не много далече. Ако го заровят някъде наблизо, полицията със сигурност ще го намери.
О’Риордан се обърна към братята.
— Тръгвайте, момчета. Направо през полето и да не ви видят. Махнете се колкото може по-далеч от тук. Нека минат няколко часа, а после се приберете на стоп. Разбирате ли?
Дейви кимна, но Поли продължаваше да се взира в малкото тяло.
— Поли, нищо не можем да направим — каза О’Риордан. — Стана случайно.
— Всичко е наред — обади се Дейви. — Аз ще се погрижа за него.
Дръпна брат си към една порта в оградата и му помогна да се прехвърли. Изгубиха се в дъжда.
О’Риордан се качи в каросерията и смъкна найлона от базуката за еднократно ползване. Той беше един от шестимата доброволци, присъствали на курс за обучение по използването на М-72. Един бивш човек от зелените барети беше дошъл от Щатите, за да демонстрира как се стреля с това оръжие, като използваше модел.